Телата понякога НЕ ПРОГОВАРЯТ и след ексхумация, ако специалистите не знаят какво търсят, твърди проф. Цеков (на малката снимка). Мафиотски убийства имаше и по времето на Живков. Светилото на съдебната медицина у нас - проф. Георги Цеков, пише нова книга за неразгадани суперинтересни случаи на перверзна престъпност. Проф. Цеков е бил един от началниците на “Съдебна медицина” в Плевен и шеф на плевенската патоанатомия. Работил е като вещо лице по случаите за “самоубийствата” на красивата тв говорителка Татяна Титянова и чаровната студентка от София Юлия Иванова.

За разлика от някои свои колеги докторът не е цепил басма никому по партийна линия и е писал истината в протоколите такава, каквато е според него.

- Проф. Цеков, неотдавна оправдаха Маргините. Следите ли делото и какво е вашето мнение?
- Следя всичко от началото до края. Включително и за мистериозната смърт на сестри Белнейски. С какъв акъл ги ексумираха! Телата на тези деца ще продължат да мълчат, ако не знаем какво точно търсим! Съдебно-медицинският израз е “Няма да проговорят”. И колегата ми, който се обеси, много добре го знаеше. Подобни изследвания на основата на ексхумация се правят много рядко след срок от 2 г. при точна позиция и версии. А такива, доколкото знам, няма. Разследващите трябва да се примирят, че са затрили най-важното.

Имам чувството, че този случай няма да се разплете, поне не скоро. Ако тези следи не са описани при аутопсията, и при реатупсоията ще си останат неясни. Както и стана.

- Известно е, че кътате случаи, за които никой не знае. Някои свързани с ВИП-персони.
- Те не са един и два случая. Единствено аз ще се осмеля пред в. “ШОУ” да разкажа премълчаваната истина за смъртта на бившия софийски фабрикант Платнаров, загинал повече от странно през 1960 г. Тогава се осмелих да включа в разследването на скандалното му убийство дори Тодор Живков!

-?!
- Да, защото бе извършено от тъпи милиционери.

Платнаров бе смачкан от удари с палки и от тъпкане с крака в столичното Шесто РПУ.

Но като причина за смъртта му бе вписана... бронхопневмония. Заплашени, колегите ми поддържаха лъжата. Но аз, проф. Иван Попвасилев, гл. ас. Жорж Тричков – син на народната певица Гюргя Пиндужрова, и двама химици – при това активни борци, се противопоставихме на подлата версия. Лично поискахме Първия да се занимае със случая.

- А каква е историята, на която предстои филмиране?
- Пообеднелият след национализацията търговец на платове се сдобива с патент за дребни украшения в Бояна. Нещо като онзи от “Опасен чар”. Един хубав есенен ден накипрената съпруга на милиционер от Шесто влиза да си купи гривна. И втори път влиза г-жа Теменужка - да си напазарува дубле медальонче. А изтупаният Платнаров леко докосва ръката й, намига в знак на предстояща интимна близост. Така започва смъртоносният роман между жена на милиционер и милионер. Съседи подсказват на съпруга, той я проследява на женския празник 8 март и узнава, че любовниците са във вилата на Платнаров.

Група настървени милиционери тръгват към дома на прелюбодейците. Разбиват вратата и сварват гълъбчетата в леглото. Рогоносецът изгонва Нушето по бельо в дъжда. След смазващ побой от изискания хубавец Платнаров остават само кървища и оголени кости. Той моли за пощада, но е вкаран в камионетка. По пътя към София “запушват” устата му с пестници. Униженият съпруг на Теменужка, известен в РПУ-то като “Простака”, го съветва с гумен маркуч и зверски удари. “Буржоата моли за помощ и пощада, но всички скачат върху него с ботуши. Казват му, че “танцуват милиционерски валс”. Нищо ново под слънцето! В полунощ стоварват мъртвеца на стол и пред колегите си съобщават, че както си седял, паднал и починал. Подобни случаи днес дал Господ! Спомням си за един след “детектора на лъжата”. И за друг – как Чората сам се гътнал! Огледът е извършен на другия ден. В протокола пише, че “няма видими следи от насилие.”

- И как се разбира истината?
- Лекар от “Съдебна медицина” нарежда да се извърши аутопсия на трупа. Това никой не го е очаквал.

- Този лекар вие ли сте?
- Не, а и няма значение. Изводите са – избиване на предните зъби, счупване на десния крак, на ребрата, на гръбначния стълб. Пълно несъответствие с предходното заключение.

- А вие как разбрахте?
- Имах съмнения и не исках да спя на “мръсна възглавница”. Отнасяше се за насилствена смърт, не за скоропостижна. Това бе убийство. По върховете се завихри скандал. Разделиха се на два лагера. За и против версията убийство. Това ми стана известно, когато по телефона ми се обади секретарката на ген. Дико Диков, зам.-административен шеф на отдел в ЦК на БКП. Извика ме по спешност. Предупреди ме жената, че Диков ми се заканва. Чаках, чаках аз пред кабинета, а когато влязох,

оня ме попита какво разбирам от “революционна законност”.

Отговорих му, че съм учуден и това вече нищо не значи. Но той обясни, че за бившите фабриканти този период, както и този лаф са валидни. После натърти, че Платнаров не е убит, а починал от разрив на сърцето. Казах му, че само за слепия това е така. Той стисна пепелника, замахна и ме изгони от кабинета.

- Какви последствия имаше това за вас?
- Никога не станах шеф на “Съдебна медицина” в София. Следствието продължи около 2 г. Д-р Станке Марин от експертната комисия доказа истинската причина за смъртта на човека. Но го заковаха със снимка от младежките му години, на която той вдигнал ръка за “легионерски поздрав”. Докторите, подписали протокола, бяха наказани с последно предупреждение. Все пак вещите лица имаха смелостта да свидетелстват за убийството пред прокуратурата с ясното съзнание, че си подписват смъртната присъда.

- В крайна сметка скандалът е стигнал до Тодор Живков?
- Да, той лично разпореди истината да излезе наяве. Нямаше как да се скрие. С това той си спечели уважението на мнозина. Тато следи случая и гони виновниците докрай. Благодарение на това трима от недосегаемите МВР-палачи, на която това не беше първа простъпка, бяха осъдени на затвор от 7 до 17 г.
Малко след загадъчния случай, наречен “Фабрикантът”, стана загадъчен инцидент в комплекс “Дружба”, Варна, в почивния дом на ЦК на БКП. Ново изпитание за съдебните експерти. Нещастието не бе обикновено. В Дом № 5

умря един от първите секретари на ЦК на Комунистическата партия на САЩ Хайман Лукър.

Той бе настанен в най-луксозния апартамент. Почивката му минаваше в обилна закуска, плаж, плуване, бурни нощи.

На 22 юли след обилна храна той отива да продължи плажа. На брега се оплаква, че не се чувства добре. Има позиви за повръщане и разстройство. Тръгва към прохладните вълни, но пада и издъхва внезапно. Тогава периодът “Студена война” е в силата си. Появяват се по дипломатически път съмнения за насилствена смърт на “виден гражданин на САЩ”. Много важната аутопсия се направи от трима лекари, между които и аз. Наредено бе да проверим за отравяне. Но съпругата му сподели за стеснени кръвоносни съдове на сърцето. При аутопсията

трупът “проговори”.

Стана ясно, че не е отровен, а че е прекарал инфаркт. “Няма отрова, която да предизвиква само инфаркт”, бе заключението ни. Дипломатическият скандал се размина.

- Казвате, че не е вярно, че първите мафиотски екзекуции у нас са били през 90-те г.
- Разбира се, че не е вярно. Но тогава не се даваше гласност. Защото те бяха доказателство, че не винаги следите остават. То и сега кое поръчково убийство е разкрито! Но това бе заведено като дело: “Клане на двама за “Ягуар”. На бул. “Евлоги Георгиев” в столицата през 1964 г. живееше изискано семейство.

Съпругата – от гръцки произход, бе красивата бивша балерина Ана-Мари Огнянова. Доста богата по фамилна линия. И също толкова неудобна на властта. Съпругът й, не толкова богат – бивш стенограф в НС по тоталитарно време. От получено внезапно наследство на Ана се сдобиват с разкошен автомобил “Ягуар”. Втората или най-много третата кола в София за онова време.

В един хубав ден в дома им се явява солиден мъж с карта на МВР. Иска със строг тон документите и ключа за колата. Законна ли е, пита също като ченге. След отказ да му дадат ключа заплашва, че на следващия ден ще се върне сутринта и ако не му връчат поисканото, ще убие семейството.
Уплашените съпрузи отиват в Четвърто РПУ и разказват всичко.

Дежурният им обяснява с невярващ поглед, че “ако бъдат убити”, ще предприеме сериозни мерки.
Но не ги взема насериозно. На другия ден, в 9 ч. сутринта, непознатото “ченге” звъни пак на вратата на 4-ия етаж. Жената излиза, отново отказва да даде ключовете от колата. Намушкана е в сърцето с нож. Същото се случва и със съпруга й Йоцо, който се притичва на виковете й.

Двата трупа лежат окървавени пред отворената врата, на площадката.

Убиецът побягва надолу, но е засечен от съсед-художник. Оня обяснява на комшията, че бърза. Съседът вижда ужасната гледка, сетне се оказва, че и други са чули шума. Но са останали верни на правилото – не се намесвай, за да не станеш виновен!

Много хора обаче виждат как убиецът хвърля окървавената си риза и ножа в кофата. Тогава, за жалост, няма ДНК. Хората го проследили и го засекли на трамвайната спирка на кино “Рек” на бул. “Витоша”. Той се качил на трамвая и потънал в навалицата. Никой не го описал точно докрая. Очна ставка нямало. Въпреки пръстовите отпечатъци той не е открит и до днес.

- А разработката “Труп без глава в персийски килим”? Там изясниха ли се нещата?
- Не, ексурзианти открили случайно в боровата гора в кв. “Горна Баня” труп без глава на мъж и съобщили в полицията. Той бил положен в най-гъстата част на парка, увит в скъп персийски килим, а между ръцете му прясно отсечени борови клонки във формата на кръст. Мъжът бе облечен в скъп костюм, с бяла риза, вратовръзка, по чорапи. В областта на главата, която всъщност не бе изчезнала, но бе размазана до степен на каша, се виждаше червеникаво-кафява гнилостна материя, а костите бяха многократно натрошени.

Такова жестоко убийство не съм виждал и в наши дни. Около трупа нямаше веществени доказателства. Нито данни за самоличност. Никой не съобщи за изчезнал човек. А той вероятно е бил богат и известен, и може би чужденец. При аутопсията не се откриха храна и алкохол. Човекът е бил в прекрасно здраве. Носът му обаче бе отрязан. Нехарактерно за онова време, в което още нямаше мутри. Ушите му също бяха отрязани!

Почеркът приличаше на Коза Ностра – там се махат ушните миди, защото са уникални и по тях се познава човекът. Сто процента бе поръчково убийство, а смъртта бе настъпила след борба и зверски удари с твърд предмет. Край тялото обаче нямаше чужда кръв. Екзекуторът е бил специалист. Случаят и самоличността на убития не са ясни и до днес. Така извършителите опровергаха правилото, че и най-изпечените килъри оставят следи.

- Случаят на Даниела Терзийска също бе обявен за невероятен. Тя уби 3-годишният си син Пепи в миг на невменяемост.
- Изобщо не е единствен.

И преди имаше убийства от “майчинска любов”, но чак до падане на правителства не се е стигало.

Понеже обществото не ги знаеше. В кв. “Суходол” например през 1979 г. живее семейство Николови. Съпруг, жена и две деца на по 6 и 7 г. Съпругата страдала от циклофрения – също като Терзийска. Тя - работничка, той - шофьор. Виолета се оплаквала често от мигрена, избухвала или се смеела без повод. Съпругът Стефан алармирал клиниката на Четвърти километър, но там не обърнали особено внимание. Изписали леки антидепресанти и болнични. Една сутрин съседката Ана, както много често го правела, отивала да пие кафе с Виолета. Никой обаче не й отворил. Комшийката надникнала през прозореца и изстинала. Видяла двете рожби и майка им да лежат на пода в локви от кръв. Алармирала. Установих, че децата са мъртви, а майката в терминално състояние, т. е. между живота и смъртта. Откараха я в “Пирогов” и я спасиха.

Настаниха я в психиатрия. Тъй като съпругът й работеше на смени, не знаеше за трагедията. Но подозрението падна първо върху него. Никой не смяташе, че майка може да нарани децата си. Докараха го от работа. Той припадна. Изследването на трупчетата показа, че са заклани с нож, много тъп нож, много мъчително! Главите са придържани с лявата ръка в скута на майката, а с дясната тя е рязала методично трахеите и артериалните съдове. В устата на едното имаше недоизяден бонбон. А другото – прясно мляко по лигавицата, стомаха и хранопровода.

Стивън Кинг ненапразно е казал: “Всеки ден убиваме любимите си с любов." Всеки ден, по целия свят, независимо от образованието и възпитанието ни. Две седмици след тежката психоза майката дойде на себе си и обясни, че е пратила децата за бонбони и мляко, а при завръщането им усетила, че ги грози “дяволска опасност”. Сатаната ги дебнел. Можела да ги спаси само като ги махне от реалния свят. И ги махнала. Докато ги колела, не помръднали. Майката бе призната за невменяема също като Даниела Терзийска...

Едно интервю на Ваня ПАНКОВА

в. ШОУ