Афганистански и американски военни козируват по време на церемония по случай приключване на специален курс за подготовка на афганистански военнослужещи в провинция Хелманд. Частите на НАТО провеждат интензивна подготовка на афганистанските военни, които след време трябва изцяло да поемат сигурността в страната си. СНИМКА: ЕПА/БГНЕС

От създаването на НАТО преди малко повече от 60 години европейците все повече и повече пестят от отбраната. Доколкото банкрутиралият по същество континент отчаяно съкращава държавните разходи, парите в Европа за военни разходи ще намаляват още повече. Финансовото състояние на Вашингтон не е по-добро - САЩ също ще трябва да намаляват военните разходи, особено в Европа.

Трансатлантическият алианс бе създаден през 1949 г., когато се бяха влошили отношенията със Съветския съюз. Образът на Червената армия, нахлуваща в района на Фулда, се превърна в кошмар за Запада (Фулда е град близо до границата на Западна Германия с бившата ГДР, където СССР и ГДР са държали значителни военни сили - бел. ред.).

Така или иначе НАТО винаги е защитавала Северна Америка и останалите. В първите години от съществуването на Алианса европейските му членове по разбираеми причини се бяха съсредоточили върху икономическото си възстановяване. Те обаче винаги са оставяли бремето на военните разходи върху плещите на САЩ. Вашингтон редовно умоляваше съюзниците си да увеличат военните разходи и те редовно се съгласяваха. След това те също толкова редовно се отмятаха от думите си.

Но Америка продължаваше да защитава блудните си съюзници.

А след това дойде крахът на комунизма. За какво е НАТО, която по същество бе антисъветски съюз? Днес Европа няма от кого да се защитава. Червената армия я няма. Москва не възнамерява да се втурне към Варшава или Будапеща, да не говорим за Берлин или Париж. Като цяло Евросъюзът има по-голямо население и по-мощна икономика от Америка.

Отначало привържениците на НАТО предлагаха Алиансът да се заеме с борбата срещу незаконната наркотърговия и опазването на околната среда. След това Алиансът започна да налага идеята за регионална интеграция и да се разширява в Централна и Източна Европа. Всички тези мисии нямаха особено значение. Евросъюзът винаги се е справял по-добре със задачи от невоенен характер.

След това НАТО излезе от зоната на отговорността си и предприе агресия срещу Сърбия, която не заплашваше нито една страна-членка от Алианса.

Днес имаме мисия в Афганистан. Уви, войната там си остава главно американска война. Най-важната съюзническа помощ идва всъщност от малка група държави и тази помощ би могла да се организира на двустранна основа. Повечето европейски страни изпратиха в Афганистан незначителни военни контингенти и ограничиха участието си в бойните действия с редица условия и уговорки.

И всички мислят как по-бързо да се махнат

В същото време разширяването на НАТО направи Америка по-малко защитена. Включването на балканските и балтийските държавни в пакта й донесоха много нови задължения, но нови възможности Америка не придоби. Влизането на Грузия и Украйна в НАТО би усложнило още повече ситуацията, защото в Алианса можеха да възникнат огромни черни дупки на сигурността. Двете държави нямат никакво, дори далечно отношение към сигурността на Америка. Членството на САЩ в НАТО трябва да гарантира защитата на Америка, а не сигурността на други държави, но за сметка на увеличените рискове за американците.

Предоставяйки на Америка военните дела, водещите европейски държави започнаха да налагат илюзорната идея за превръщането на Евросъюза във велика световна сила. Те превъзнасяха Лисабонския договор, който създаде нови постове на президент и външен министър, и провъзгласиха лозунга за "обща политика в сферата на сигурността и отбраната". Този договор обаче само създаде бюрократични неразбории, а не увереност на континента в самия себе си.

По-важното е друго - европейците все така отказват

да развиват собствени въоръжени сили,

които да гарантират реализацията на външната и отбранителната политика на Европа. Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен признава, че Европа ще остане книжен тигър, ако няма конкретен военен принос там, където това е необходимо.

Няма обаче никакви шансове този принос скоро да се материализира. Последните две десетилетия повечето европейски държави постоянно съкращават военните разходи. Само 5 държави изпълняват изискването на НАТО за военни разходи в размер на 2 процента от брутния вътрешен продукт на страната. При някои страни военните разходи са близо до 1 процент и дори по-малко. И те може да паднат още повече. В. "Уолстрийт джърнъл" съобщи, че "правителствата на Франция, Германия, Испания и Италия, приели строги мерки на икономии заради европейската криза с дълговете, обещаха да не пощадят и въоръжените си сили в хода на съкращенията".

Някои американци се гневят на европейците, наричайки ги парцали и дори по-лошо. Робърт Каплан говори за

европейско "декадентство"

Той пише следното: "Понеже европейският патриотизъм е отслабнал, европейските правителства не могат повече да изискват жертви от своите народи, когато се решават въпроси на войната и мира. Колкото и да е парадоксално, но с победата в Студената война ние загубихме Европа" (Робърт Каплан е американски журналист, специализирал се по проблемите на глобалната сигурност и външната политика на САЩ, пише за водещите американски издания - бел.ред). Американският военен министър Робърт Гейтс бе доста по-вежлив, когато този февруари заяви: "Демилитаризацията на Европа, когато голяма част от населението и политическата класа имат предубеждения срещу военната сила и свързаните с нея рискове, се превърна от благо на ХХ век в пречка по пътя за гарантиране на сигурността и трайния мир през XXI век".

Основният проблем, твърди Андрю Бачевич от Бостънския университет, носи културен характер - европейците са загубили кръвожадността си. Според него усилията за превръщането на НАТО "от отбранителен съюз в инструмент за налагане на силата" е поредният обречен на неуспех опит "да се възроди европейският боен дух". Това няма да стане.

Вместо да се оплакват от ниските военни разходи на Европа, САЩ трябва да оставят европейците да отговарят за последиците от собствените си действия. Това означава американските войски да се изтеглят от Европа и НАТО да се остави на Европа. Континенталната отбрана трябва да стане приоритет на ЕС, следва и да отпаднат първите две букви от името НАТО (North Atlantic - североатлантически, макар че това ще завиди и от избора на Канада). Щом страните членки предпочитат да съхранят скъпоструващите си и разхитителни държави - така да бъде.

САЩ трябва да търсят помощ от онези държави, които възприемат участието си като проблем на глобалната сигурност, а не като израз на съюзническа солидарност.

Не по-малко важно е, че САЩ трябва да съкратят своя военен бюджет. Военните разходи надхвърлят $700 милиарда. Това е почти половината от военните разходи на света.

Европа е в банкрут. Тя заделя по-малко пари за отбрана. Америка също банкрутира. Но тя харчи повече пари за отбрана. И освен това защитава Европа.

Дошло е време за промяна. Ако администрацията не оглави този процес, Конгресът трябва да вземе нещата в свои ръце, използвайки бюджетните лостове.

-----------

* Дъг Бендоу е старши научен сътрудник в Института Като (Cato Institute), бил е специален помощник на покойния президент Роналд Рейгън.