Джоел Дж. Спрейригън*

  Оста Москва-Анкара създава нови проблеми пред американската дипломация
 

• 

Светската република на Ататюрк, създадена след разпадането на Османската империя, бе сочена десетилетия наред като просветен, секуларен модел за останалите мюсюлмански страни.
Нейното значение е свързано с местоположението й на границата между Европа и Близкия изток (Наполеон неслучайно е казал, че "географията е съдба"), голямото й население, силния индустриален капацитет (15-та най-силна икономика в света) и забележителна армия, втората най-голяма в НАТО.
Така бе възприемана Турция до скоро. Този розов имидж вече не съществува.
Ататюрк никога не би направил страната си член на ОИК.
Днешна Турция председателства Организацията "Ислямска конференция" (ОИК) - едно ислямистко, силно религиозно събрание, което си е поставило за цел да инкриминира критиката на исляма За целта са съчинили термина "ислямофобия" - това ще е престъплението, което ОИК иска да направи наказуемо със затвор.
Турският министър-председател Реджеп Тайип Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (АКП) демонтираха основите на светската република. Те водят ислямистка вътрешна и външна политика. Този процес бе ускорен от некомпетентността на склерозиралите, корумпирани светски партии в Турция.
Голяма каша забъркаха и лидерите на Европейския съюз. Те гъделичкаха желанията на Турция за членство и си затвориха очите, когато европейците съвсем логично скочиха срещу вкарването на 72 милиона турци в Европа и разтягането на границите на Европа до преградията на Багдад. Най-голямата грешка на ЕС беше, че поиска орязване на правомощията турската армия. Това иделно устройваше Ердоган, защото армията в Турция е исторически пазител на светската държава. Нещо повече, Брюксел поиска правомощията, с които съдилищата пазят секуларизма, да бъдат прехвърлени на парламента, а в него мнозинство има ислямистката партия на Ердоган. Парламентът успя да премахне някои, но не всички прерогативи на съдебната система в Турция. Премахването на други ще бъде подложено на референдум към края на тази година. Надеждата, че турският народ ще отхвърли реформата на Ердоган, е нереалистична.
Америка има големи интереси в Турция, свързани най-вече с военновъздушната база в Инджирлик. Турция изигра много важна роля в Студената война, а после в Босна и Косово. (Днес обаче тя поддържа небоен контингент в Афганистан.) Ислямизацията на вътрешната политика на Турция е трагична. Но ислямизацията на външната й политика е повече от трагедия - тя е заплаха за интересите на САЩ.
Политиката на "нулеви проблеми" със съседите, лансирана от външния министър Ахмет Давутоглу де факто означава съюзяване на Турция с тоталитарни и терористични ислямски режими като тези в Техеран и Дамаск. Турция стана защитник на терористични организации като Хизбула и Хамас. Тази политика почти разруши военно-стратегическия й съюз с Израел.
В Турция демонизират войната срещу тероризма. Такава държава е много проблематичен член на НАТО - пакт, създаден да пази демократичните ценности, формулирани от Рузвелт и Чърчил в Атлантическата харта. Президентът Обама не си дава сметка как, употребявайки контролираните от държавата турски медии, Ердоган насажда омраза към САЩ сред масите.
Риториката на Ердоган обвързва в апокалиптична смес политическите лъжи с религиозния му плам, например когато се провиква "Аллах ще накаже Израел! Аллах ще разруши Израел!"
Ататюрк винаги е демонстрирал достойнство пред публика. Той казваше, че Турция е мост между Изтока и Запада, между исляма и християнството. Днес Турция е мост към терористичните ислямски режими на Судан, Иран и Сирия.
Дори в Иран и арабските страни не сме чували открити заплахи към техните миниатюрни еврейски малцинства. В Турция има 22 хиляди евреи, които възприемат антиизраелската риторика на турското правителство като пряка заплаха.
Фанатизираните речи на Ердоган предизвикват спомени за скритите страни на една държава, подлагала на кланета арменци, кюрди и протестанти (потърсете в гугъл "Turkey and Christians" и ще ви се изправят косите). Днешната турска преса сухо отбелязва, че през 2008 г. са били убити 700 бойци на ПКК (т.е. кюрдски сепаратисти), сякаш кюрдите не са човешки същества. ПКК може и да е терористична организация, но такива са и Хамас, и Хизбула, чиито главатари са посрещани като скъпи гости в Анкара.
Още една голяма група въпроси извират от оста Москва-Анкара. Дали Белият дом разбира последиците от едно стратегическо партньорство между Турция и Русия?
Природата ненавижда вакуума. Русия и Турция разбират цялата безсъдържателност на външната политика на Обама. Заедно с целия останал свят Москва и Анкара много добре чуха американския президент да казва, че "ние сме свръхсила, независимо дали това ни харесва, или не".
Затова държавното посещение на руския президент Медведев в Анкара на 18 май т.г. и сърдечното му ръкостискане с ислямиста Абдуллах Гюл не трябва да учудва никого. Медведев обяви началото на "пълномащабно стратегическо партньорство между Русия и Турция". В рамките на това партньорство Москва ще построи ядрена електроцентрала, газопроводи и петролопроводи в Турция. Това едва ли може да се разглежда като нов Варшавски договор или нова ос на злото. Но оста Москва-Анкара е факт и тя не може да бъде заобиколена с превземки за "мека сила", както правят европейците.
Един руско-турски съюз, простиращ се от Балтика до Черно море означава нови проблеми за дипломацията на САЩ.
"Стратегическо партньорство" между държава-членка на НАТО и Русия е самото отрицание на доктрината, която НАТО защитаваше половин век. Проблемът става кошмарен, когато същата членка на НАТО стане съюзник на Иран и почне да провежда съвместни военни учения със Сирия. Руски наблюдатели казват, че Кремъл е разбира динамиката на сегашните геополитически процеси и предимствата, които тя му носи. Не виждам признаци в Белия дом да разбират нещо.


Джоел Дж. Спрейригън е завършил журналистика, а по-късно и право в Йеил. Той сътрудничи като колумнист на редица издания, специализирал в областта на свободата на медиите и проблемите на сигурността. "Америкън тинкър" (американски мислител) е консервативен електронен ежедневник. Заглавието е на редакцията.

А защо не приехте светска Турция в Европа?

Защото дори и светска като управление, Турция е азиатска като география и ислямска като население. Какво сложно има тук?

Ами то в желанието на европейците да се правят на `виждаш ли квото кажа ще го правиш за да те приема в един момент ще им се върни много тъпкано!!!В Турция не бурки,не фереджета - А ДОРИ тюрбана беше забранен!!!Но ЕС съюз каза,това е нарошаване на човешките права - дайте им свобода!Същата Европа,която днес забранява бурките.Европа и САЩ направиха много грешки и рано или късно ще си платят.Какво е ЕС - едно политическо джудже,една запаща от застарялост икономика.Ето Турция вече се асоциира към АСЕАН!Браво поздравления!Много се радвам.Защото за разлика от лицемерните европейци в АСЕАН Турция вече наистина ще намери истинските партньори.За всички,които казваха че мястото и е в Азия - надявам се ,че Турция скоро ще го намери и ще се установи там.От това ще загуби само САЩ и ЕС!Турция ще спечели много повече.Турция гледаше,като един пазар на ЕС,но с АСЕАН сега ще намери една голяма златна възможност.Що се отнася до партньорството им с Русия - ами отново поздравления.Руснаците поне са благодарни.Ето също един добър партньор,за разлика от лицемерните западняци.
Така,че тези които се страхуваха от Турция бе неоснователно,с едно голямо НО!Точно те създават новия си враг.
По отношение на абзаца свързан с кланетата- стига с тази изопачена история.Арменски геноцид не е имало.Имало е война,между турци и арменци.Арменците са били племе в Отоманската империя,които решили ,че трябва да основат собствена държава.И обявяват война на независимост от империята.Това е било голяма трагедия,защото умират много хора-обърнете внимание на цифрите- арменци дават жертви от порядка на 300 - 600 хил. (предполагаемо,не се дава точна цифра),а турците дават 2 000 000 жертви.Вземете и прочетете в архивите на Русия и ще видите.Така че не ми говорете за този измислен геноцид!!!
Всичко е една пропагадна от враговете на Турция.И точно един ден всички тези камъни хвърляни по Турция един ден ще се изсипят обратно.За това вината я търсете в себе си,а не в турците!

Браво, Анонимен. Явно си чел историята, за да я разбереш. А не като повечето тъпоъгълници, които я четат за да ослепеят.

Ох да бяха малко по-далече от нас че тия ядрени ракети нещо ме плашат то един път става.Много омраза много злоба има там много смърт ще има то се вижда въпроса е кой ще запали искрата