В момента у нас преобладават формации, които ще изчезнат заедно с лидерите си Любен Обретенов

В това издание на Народното събрание има малко политически вождове и много политически индианци. Снимка: ВЕЛИСЛАВ НИКОЛОВ

Кръглата годишнина от конституирането на Великото народно събрание (ВНС), която се навърши тези дни, бе повод за многобройни чествания, речи, показни жестове към бившите велики депутати и т.н. Фанфарите и светската суета обаче не успяха да прикрият една тъжна равносметка. За 20 години парламентарен живот в България не остана нито една читава парламентарна партия. И това особено ясно се вижда в сегашното 41-о НС, на което се падна честа да организира годишнината на 7-ото ВНС.

Вероятно има хиляди определения за това що е то партия. Но най-общо това е група хора, които представляват определени обществени интереси, заради което изповядват своя идеология. Освен лидер тези партии имат и достатъчно силни фигури, които допринасят за авторитета на партията и биха могли да поемат водачеството й.

Идеологиите отдавна се смесиха

и обезличиха. Вече никой не се учудва, когато левицата у нас се държи като десница и обратното. Силните фигури в политиката също изчезнаха. Във всички досегашни парламенти е имало поне една или две солидни партии. В действащия парламент преобладават лидерските - ГЕРБ, ДПС, ДСБ, "Атака". Всички те са изцяло зависими от лидера си и извън него за тях няма да има нито партиен, нито какъвто и да е живот.

Едва ли някой може да се представи съществуването на партията ГЕРБ без Бойко Борисов. Тя силно ще наподобява сегашното жалко пребиваване в политиката на могъщото някога НДСВ, което вече не се ръководи от Симеон Сакскобургготски. Вярно, социолозите отчитат, че Цветан Цветанов вече надминава по рейтинг Борисов - нещо, което не се беше случвало от 10 години. Но дори те признават, че Цветанов не свети със собствена светлина. Неговият рейтинг се дължи на активната и що-годе успешна борба на правителството с организираната престъпност, която обаче щеше да се води със или без него. Покрай високият рейтинг на Цветанов се появиха дори интриги, че той се готви да измести Борисов. Реално погледнато обаче вътрешният министър няма необходимите качества за това.

Той няма харизма на водач

Преди да влезе във властта, създаваше впечатление на честен и почтен човек, но откакто започна да подава имотни декларации, възникнаха някои въпроси, които помрачиха и тази страна от политическия му образ. За една година в ГЕРБ не е изпъкнала нито една личност, която да създаде впечатление, че може да се мери с Борисов. Депутатите на тази партия със сигурност са най-големите анонимници, които са влизали някога в българския парламент. Те се страхуват да поемат отговорност и имат навика да се оправдават с експертите в НС, ако сгафят. Нищо чудно всъщност точно тяхната невзрачност да е била водещият критерий, когато са съставяни кандидатските листи. Така обаче партия не се прави.

Всичко казано за ГЕРБ важи до голяма степен и за ДПС, ДСБ и "Атака". Единствената разлика е, че тези партии, макар и по-малки, разполагат с доста по-добър кадрови потенциал от опитни в политиката хора. Въпреки това обаче и там няма достатъчно ресурс, за да се предполага, че формациите ще продължат да съществуват, ако действащите им лидери се оттеглят.

БСП и СДС са

единствените, които приличат на партии

И двете обаче са в трагично състояние, в каквото никога не са били. Техните лидери са се запънали и не искат да се оттеглят от позициите си, въпреки че от последните избори насам нямат с какво особено да се похвалят. Ако се вярва на социолозите в последните месеци, СДС започна да повишава рейтинга си, но все още е твърде далеч от големите амбиции и очаквания, с които Мартин Димитров стана лидер навремето. Колегата му в соцпартията Сергей Станишев също не иска да се хвърля на вълците и се е вкопчил в лидерското място на "Позитано" 20 като удавник за сламка.

Това, че българските политици не обичат да подават оставки, не е ново. Особено тревожен факт за БСП и СДС обаче е, че и в двете партии имаше форуми, които преизбраха лидерите въпреки очевадните им провали. Станишев мина през конгрес, а Димитров през вътрешнопартийни избори. Така автентичната левица и десница все повече заприличват на останалите, лидерските партии, в които алтернатива на Вожда няма и не може да има!

Що се отнася до РЗС, за него нито добро, нито нищо. Тази формация просто допълва нерадостната ситуация на парламентарната демокрация у нас 20 години след нейното възкръсване през юли 1990 г.

СЕГА

Gee whiz, and I tuhoght this would be hard to find out.

LkDw3I <a href="http://mwbdcrgwdtnt.com/">mwbdcrgwdtnt</a>

pGVFTA , [url=http://goqaytzycxdr.com/]goqaytzycxdr[/url], [link=http://qzsifzsjymtl.com/]qzsifzsjymtl[/link], http://galueotydhgo.com/

omL0AV , [url=http://ndbvslqveqsj.com/]ndbvslqveqsj[/url], [link=http://kfphortcipqf.com/]kfphortcipqf[/link], http://yvjjmndsubfa.com/