Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.03.2010 18:31 - Депутатът от ДПС Янко Янков: Който не вижда, че в страната има сериозно напрежение, значи нищо не разбира от политика
Автор: slivenplus Категория: Регионални   
Прочетен: 1279 Коментари: 0 Гласове:
0



image  
Г-н Янков, какво обсъждахте на срещата на ПГ на ДПС в Боровец този уикенд? Предварително обявената тема бе за кризата и нейните политически измерения.

Говорихме не само за нейните политически, но и за икономическите й измерения. Направен бе анализ на ситуацията в Европа, в България и възможности за влияние – политически и икономически инструменти. Професионален подход към правенето на политика – това бе семинарът, ново начало за ДПС…

Защо ново начало за ДПС?

Ако си спомняте на националната конференция на партията (в края на миналата година – б.а.) председателят Ахмед Доган каза, че ДПС трябва да търси нова визия в новите реалности. Тази нова визия означава, че ДПС трябва да се утвърди като професионална партия, с ясна, последователна, компетентна политика, с умения да носи отговорност в тази политика, с професионално-експертни инструменти в правенето й. Защото в крайна сметка, анализът показа, че в тези 20 години политиката в България до голяма степен е била лишена от експертиза, от професионален подход, който да обяснява на хората кои са реалните проблеми и какво ще се случи с тях след провеждането на определени политики.

Долавям самокритичност. През последните 20 години ДПС е играч на политическата сцена.

Разбира се. Но вие знаете, че ДПС е нов играч, постепенно се утвърди като сериозна партия. Освен това не е имала възможност пряко и единствено да носи отговорност, обикновено винаги е помагала, осигурявала е баланс. Ако се направи анализ на действията на партията, ще се види, че този баланс е бил в полза на страната, на икономиката, на гражданите.

Това означава ли, че имате амбиция да се нагърбите със самостоятелно носене на отговорност?

След приключване на икономическата криза, а кога ще настъпи това – анализите са доста песимистични, светът няма да бъде същият. Светът ще бъде друг. Това означава и че политиците няма да бъдат същите, и партиите, политическите субекти ще имат тази съдба. Всъщност ние се готвим за това време, когато новите реалности ще предполагат нова политика, с нови подходи. Това важи не само за периода след излизане от кризата, но и сега, защото предполагам, ще се съгласите с мен, че икономическите реалности у нас са доста тревожни.

Т.е. ДПС има нови политически амбиции – за ново място в българската политика?

Може и така да се каже. ДПС навлиза в етап на изграждане като професионален субект, превръщане в стройна система на информираност, аналитичност и ясно поставени цели на тази база и търсене на инструменти за тяхното постигане. Основната цел е повишаване благосъстоянието на хората и на българските семейства.

Казахте, че сегашната ситуация е тревожна. Какво показват вашите анализи от гледна точка на икономическото развитие на страната, от очакванията за нарастване на безработицата?

Ще посоча няколко проблема, които са фундаментално важни и ще определят бъдещето на страната в близките 10 години. На първо място, ние реализираме изключително сериозен икономически спад. Това наистина като спад на БВП оказва влияние върху бюджетите на местната власт, на социалния сектор, във всички направления.

Второ, нашите анализи показват, че ако ЕС се развива със същите темпове, както досега или ако бележи 2 % ръст на излизане от кризата, а ние – както през изминалите години с 5-6 %, това означава, че ние ще си стоим на едно и също място. Т.е. ще запазваме абсолютно същия стандарт на живот. А кого устройства този стандарт?

Трето, трябва да си дадем ясна сметка за развитието на икономиката ни за в бъдеще. Тя все така ли хаотично ще се развива или ще има друг подход – примерно специализиран подход, на база на потенциала на страната, на база на нуждите на ЕС като синергична общност. Този подход е единствено спасителният за България – да специализираме икономиката си съобразно нашите възможности и европейските потребности, и да формираме ясни приоритети.

Какво означава, че досега икономиката ни се е развивала  хаотично и кои са секторите, върху които вие предлагате да се акцентира?

Много пъти се констатираше, че строителството и селското стопанство имат голям принос за БВП на България. В момента обаче нашите анализи показват, че строителството има около 1,5 % принос, а земеделието – не повече от 6 %. А всъщност основният потенциал на България е в земеделието! Ние имаме 85 % екологично чиста земя, това са милиони декари! И ако не използваме тази земя – на фона на световните потребности от екологични храни и чиста продукция, ние просто нищо не правим. А до този момент не сме извели това като национален приоритет. Светът залага на хай-тек технологиите, на нисковъглеродните производства, трябва да видим как да ги приложим у нас.

Селата ни са обезлюдени, как точно ще развиваме екологично чистото селско стопанство?

Четвъртият огромен проблем за страната е изключително сериозната демографска криза. Нашите анализи показват, че около 2050 г. ние ще бъдем в катастрофално положение по отношение на възрастовите характеристики на населението – ще бъдем страна около 6-6,5 млн., ако така продължават тенденциите. С изключително застаряващо население. Такива тенденции има в цяла Европа, но към този проблем в България се наслагва и ниското образователно равнище на населението. Така изпадаме в драстично противоречие с новите тенденции в света – за развитие на хай-тек технологиите. Ние сме на едно от последните места в света по производителност на труда. Това е изключително сериозен проблем и от гледна точка на материалното положение, на стандарта ни на живот. Комплексът от мерки, които трябва да бъдат приложени, са процес, те не могат да бъдат просто еднократни.

В следващи панели ще продължим да анализираме как кризата се отразява на националната сигурност например. На нея не бива да се гледа само като военна сигурност. Един от основните проблеми на националната сигурност е социалната сигурност, а тя е трагична за България. Ще правим анализи и в други направления – как се отразява кризата на местната власт например. Не можем да говорим за излизане на държавата от кризата, ако не мотивираме местните органи на управление да предприемат регионални мерки за излизане от кризата. Еврофондовете са един от основните ни инструменти за излизане от кризата, а анализите ни показват, че общините много трудно усвояват една малка част от еврофондовете.

Как оценявате действията на сегашното правителство за справяне с кризата?

Еднозначно действията на сегашната власт не могат да бъдат оценени, защото не става дума за еднократен управленски акт, това е политика, това са серия от непрекъснати действия. Има положителни действия на властта и отрицателни.

Я да видим кои са положителните действия на властта и кои отрицателните.

Ще кажа личното си мнение. Положителните действия на властта са сериозните опити да се въведе ред и дисциплина във финансовата политика, в управлението на проектите, борбата с корупцията и престъпността, натискът върху сивата икономика, ред по отношение на импорта и експорта, опитите за сериозен диалог с Еврокомисията. Тези тенденции се отразяват пряко.

Отрицателно действие е пълното оттегляне на държавата като инвеститор. Знаете, че държавата дължи на икономическите субекти, на фирмите в България, около 2 млрд. лв. Ако тези плащания не се случат, ще започнат сериозни фалити на фирми. Очаква се нови 200 000 души да излязат безработни на улицата.

Според социалистите това ще се случи до края на лятото.

Да, можем и така да кажем. Има и много скрита безработица в България. Тъй като фирмите не работят, хората са в неплатен отпуск и не са регистрирани. Знаете, че безработицата се отчита само на базата на това, което е регистрирано на борсата на труда. Затова е абсолютно наложително държавата да поеме основните си функции на инвеститор и там, където може, или да инвестира, или да подпомага инвестиционния процес.

Държавата има ли ресурс да поеме излизащите на улицата хора – да им плаща социални помощи, да им осигури курсове за квалификация и преквалификация, да им осигури заетост в крайна сметка?

Прогнозите са, че ако така продължава тенденцията, бюджетът на НОИ ще свърши до средата на годината.

И тогава какво правим?

Трудно ми е да кажа на този етап, просто си представям каква ще бъде социалната обстановка в България. Не бива да подминаваме това, което се случва в здравеопазването. Нещата се върнаха назад в голяма степен и сега съществува голяма опасност в средата на годината редица болници да останат без ресурс и да бъдат закрити. Освен нови безработни, така ще лишим хората от най-ценното – грижата за здравето им. И то в условията на криза!

Вие каква позиция имате за плащането на социалните помощи. Правителството на тройната коалиция и социалният министър Емилия Масларова се бяха зарекли да сложат край на професията “безработен”, т.е. ако откажеш предложение на Бюрото по труда, да ти се спрат помощите, имаше и лимит за получаването им – определен срок, за да не става това безкрайно. Под натиска на разни правозащитни организиции, Тотю Младенов ревизира това решение и се оказа, че те ще се дават без ограничение във времето.

Големият проблем е, че един сериозен процент – може би около 15-20 на сто от безработните, са тъй  наречените трайно безработни или обезкуражени, както сега ги наричат. Това са хора, които повече от 15 години са без работа. Това е един сериозен проблем. Има тенденция за нарастване на броя им – заради ниското образователно ниво.

От друга страна, вижте какъв парадокс се получава – държавата инвестира в образователни програми, в промяна на квалификацията, за да могат хората да си намерят работа. Сега обаче – в условията на криза, първите, които излизат на улицата, са те. Ако инвестициите на държавата са направени, за да се разтовари фискално социалният сектор – чрез намиране на работа на тези хора, при първия катаклизъм именно те отиват отново на гърба на социалната система. Държавата има много сериозни възможности за гъвкава политика в това отношение, но тя трябва да бъде такава, че да не нарушава по никакъв начин правата и свободите на хората. Има определена граница на бедност, която така или иначе една нормална държава не може да не гарантира на своите граждани. И от тази гледна точка ние като партия, която защитава правата и свободите, сме длъжни да подкрепяме такъв процес. 

Има и един друг момент. Популистките действия в тази посока са повече вредни, отколкото полезни. В рамките на предишния мандат ние увеличихме минималната пенсия, минималната заплата – с над 60 %. И само едно популистко действие, реализирано от Масларова – да праща пенсионери на море, според мен напълно безсмислено и некоректно, беше достатъчно, за да обезличи всички тези усилия, които на практика никак не са малко като проценти и цифри. Недостатъчни са, защото са ни малки възможностите като държава, но като тенденция ние ускорихме този процес.

Давам ви тези примери, за да разберете как се сблъскват политическите интереси на партиите… Никой не може да каже дали няма да се наложат и предсрочни избори в България, и затова никой не смее да натисне педала на справедливост и на баланс на интересите в този сектор. Защото в крайна сметка се сблъскват интересите – между социална справедливост и политически дивиденти.

От малкото информация, която изтече за това, което сте си говорили на семинара в Боровец, стана ясно, че сте обсъждали и проблемите на местната власт. И тезата е била, че управляващите от ГЕРБ се намесват в работата им, опитват се да централизират, вместо да дадат още правомощия за местно самоуправление.

Има такива тенденции. Обсъждаме често това в парламентарната Комисия по регионално  развитие. Не мога да кажа, че това идва точно от ГЕРБ – в интерес на обективността не бива да обвиняваме партията в подобно нещо. Интерес има върховната администрация. Обикновено министерствата си внасят законопроекти, пускат ги и в крайна сметка се оказва, че като дойдат в парламентарните комисии, са налице ясно формирани тенденции за изземване на функции от местната власт, което противоречи на европейската тенденция за децентрализация. На този етап мисля, че тушираме тези неща в нашата комисия, има политически консенсус. Затова не мога да кажа, че тези процеси вземат застрашителни размери. И сега в новия Изборен кодекс, който обсъждаме, търсим много сериозни инструменти да направим местните органи на самоуправление – кметовете като субекти на властта, Общинските съвети, да ги направим работещи звена, с ясно дефиниране на отговорностите, които носят. Дори да тръгнем към тенденция за персонализиране на отговорностите – с промени в Закона за местното самоуправление. Не може при тази криза в държавата, при тази крещяща необходимост от пълна синергичност в действията на местните и държавните органи, някои местни власти само защото са колективни органи и  не носят наказателна отговорност, да извършват действия или бездействия, които драстично да противоречат  с интересите на гражданите и общините или да се превръщат в търговски дружества. ГЕРБ имат пълната визия за това и смятам, че с общи усилия нещата могат да отидат в правилната насока.

Обсъждахте ли действия на конкретни министри?

Правим анализ на дейността на министрите и чрез парламентарните инструменти – парламентарен контрол, питания, предложения по законопроектите, активна комуникация с медиите, търсим начин да налагаме тези наши политически решения, доколкото е възможно. Персоналната оценка не е наш проблем. Ние оценяваме политиката, а косвено вече – чрез нашата оценка, даваме възможност на гражданите  да си правят извод за персоните.

Обсъждахме социални и здравни проблеми, това означава, че социалният и здравният министър са ви трън в очите?

На първо място здравната реформа, защото в социалната сфера няма реформа. Според мен социалният министър демонстрира добро поведение. Знаете, там имаше един потенциален конфликт между него и финансовия министър, това означава, че той има намерение наистина да направи нещо. Но като го видим това нещо, ще можем да дадем оценка за него. Сега коментираме здравната реформа.

Как се отнасяте към предложението за увеличаване на пенсионната възраст?

Това е изключително несериозно. И без туй постепенно се превръщаме в държава от пенсионери. Увеличавайки пенсионната възраст, на практика до голяма степен ограбваме труда на хората, на коректните данъкоплатци, които си изпълняват всички ангажименти към държавата. На практика им казваме – няма да получавате пенсия, ама няма да имате и работа. Е, какво, това ли е правилният подход?!

Какви задачи си поставяте за местните избори догодина?

Разширяване на присъствието в местната власт  с една ясна, конструктивна, позитивна, национално-отговорна, регионално отворена политика, с ясни позиции и ангажименти пред гражданите, с подходящо представени проекти за повишаване на реалния потенциал на регионите не само в икономически, но и в демографски план.

Очаквате ли тези избори да се превръщат в минипарламентарни?

Защо мини, възможно е да бъдат и парламентарни, и президентски. Говори се за 2 в 1, 3 в 1. Процесите, които текат в страната, са изключително сериозни. Всичко зависи от това дали управляващите ще могат да овладеят социалното недоволство.

Новина ли ни съобщавате? Предстоят предсрочни парламентарни избори догодина?

Казвам, че всичко това е възможно. Не давам прогноза – може да се случи, може и не. Който не вижда, че в страната има сериозно напрежение, значи нищо не разбира от политика. Ние нямаме интерес от предсрочни избори, защото това ще наруши определени процеси най-вече по еврофондовете и ще ни представи в очите на ЕС като една нестабилна държава. В икономически аспект един  от най-сериозните ни проблеми е значителното намаляване на преките чуждестранни инвестиции. Ако се разклати държавата и се тръгне към политическа нестабилност, този процес ще се задълбочи и това ще се окаже фатално за проектите ни за излизане от кризата. Така че не ме разбирайте неправилно, ДПС няма интерес от предсрочни избори, но такива приказки вървят в публичното пространство. Нямаме интерес, не сме обсъждали такова нещо и не водим политика за предсрочни избори! България трябва да бъде спокойна страна с предвидимост и на политическите, и икономическите, и социалните процеси.

Какво друго обсъждахте освен икономически проблеми? Нещо друго от актуалните теми?

Имаше и някои актуални проблеми, но те са повече вътрешнопартийни, организационни, така че не бих искал да ги дебатирам публично.

Казусът “Ахмед Емин” не коментирахте ли?

Не, този въпрос е от компетентността на други органи.

Войната МВР-съдебна система?

Да, беше споменато това. Всички войни в България на този етап са вредни. Не би било добре, ако тези процеси се задълбочат.

vsekiden.com



Тагове:   политика,   ДПС,   Янко,   Янков,   напрежение,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930