Mай 2010 г. ще остане в историята с избухването на третата световна война. Спокойно, кръв няма да се лее. Само ще обеднеете.

За първи път тази пролет глобалните хеджфондове атакуваха не просто една отделна национална валута, а общата валута на Европа. И за първи път търпението на силните нации в Европа се изчерпа. Миналата седмица германската лидерка

Ангела Меркел най-сетне изрови томахавката - тя забрани “късите сделки”, чрез които спекулантите залагат върху срива на акциите и валутите. Това е все едно да забраниш на Хитлер да използва танковете.

Кой с кого воюва? От една страна, доларът воюва с еврото за ролята на световна валута. От друга, глобалните играчи воюват с контрола на националните държави върху собствената им икономика. 3-4 различни икономически школи също са вплели здраво ръце.

Резултатът може да удари България много по-сериозно, отколкото антикризисните мерки на правителството. Например един срив на еврото под паритета с долар а може така да разклати валутите, че имотите най-неочаквано да поскъпнат двойно. А това може да се случи още през юни. Ами ако догодина еврото изчезне и старите валути се възродят? Нищо чудно да се окаже, че левът пак е вързан за марката, само че този път при съотношение 1:0,5. Ако например имате спестени 1000 евро в банката, те може да се трансформират в 1000 лева, които тогава да се равняват на 500 долара.

Колко често хеджфондовете атакуват национални валути? Доста. Някои смятат, че хиперинфлацията през 1996 - 1997 г. се дължи именно на подобна атака. Това обаче е само хипотеза. Безспорният пример е атаката на Сорос и неговия Куантъм фънд срещу британския паунд през 1992 г. Той доведе до срив на паунда и 1 милиард долара печалба на Сорос. Точно с тези пари знаменитият спекулант субсидира влиятелни пропагандни звена у нас.

Как могат да реагират държавите? Ето един поучителен пример - през 1998 г., в разгара на азиатската криза, хедж фондовете атакуваха валутата на Хонконг. По онова време в Хонконг имаше още по-строг валутен борд от българския, изобщо тази полуавтономна държава бе модел за финансова стабилност в центъра на азиатската криза. Всички валути наоколо девалвираха, само хонгконгската удържаше положението. Тогава група неизяснени хеджфондове, сред които обичайният заподозрян е “Куантъм фънд” на Сорос, взеха “на късо” (назаем срещу известна рента) хонконгски акции, продадоха ги срещу хонконгски долари и обмениха тези долари за щатски. Твърди се, че общата стойност на взетите назаем акции е била над 30 милиарда щатски долара.

Спекулантите залагаха на два варианта. Ако хонконгската валута се обезцени, те биха спечелили от валутната спекула. Ако пък хонконгските власти вдигнат лихвените проценти, за да защитят валутата, борсата ще се срине и тогава хеджфондовете ще спечелят от късата си позиция, т.е. ще купят много по-евтино акциите, които имат да връщат. Дотук гениално. Само че хонконгските власти направиха нещо трето - започнаха да изкупуват акции от борсата, за да им вдигат цените. Оказа се, че имат много по-големи резерви в щатски долари, отколкото се очакваше.

Естествено, всички световни финансови медии нададоха вой до небесата, изкараха хонконгските власти комунисти ленинци, а лично Милтън Фридмън, гуруто на монетаризма, нарече политиката на Хонконг “лудост”. Но в крайна сметка Хонконг победи, хеджфондовете се опариха, а един от тях трябваше да бъде спасяван от американската държава.

Според управителите на хеджфондовете и техните медии няма такова нещо като “враждебна спекула”. Спекулата винаги е хубаво нещо. Просто “инвеститорите” търсят слабостите на държавите и ги лекуват хирургически. До преди 2 г. западните лидери общо взето приемаха тази идеология. Само че когато през 2008 г. започна световната криза, запяха съвсем друга песен. Вече няколко месеца гръцкият лидер Андреас Папандреу се опитва да обясни, че страната му е жертва на непочтена атака. Когато се срещна с Обама, той отправи една публична молба - озаптете си спекулантите!

Точно същото каза миналата седмица и Ангела Меркел. Тя обяви, че едностранната германска забрана на късите сделки ще продължи дотогава, докато ЕС не приеме общи мерки за регулиране на финнасовите пазари.

“Еврото е в опасност - каза тя - и ако не предотвратим тази опасност, последиците за Европа са неизчислими, последиците отвъд Европа са неизчислими.” Така че антиколониалните изказвания на Бойко Борисов са напълно в крак с последната европейска мода.

Кои обаче са по-конкретните конспиратори срещу Европа и еврото? Тук веднага навлизаме в територията на тайното и недоказаното. Публицистът Уебстър Тарпли, заклет враг на глобализма, твърди, че заговорът е направен на една тайна вечеря в манхатънския офис на малка инвестиционна банка на 8 февруари тази година. Присъствали са няколко шефове на спекулативни фондове и инвестиционни посредници, сред които, разбра се, и представител на Сорос. Всъщност Тарпли не си изсмуква тази вечеря от пръстите, а се позовава на информация в “Уолстрийт джърнъл”.

На вечерята конспираторите решават, че трябва да се атакува еврото, тъй като то заплашва позициите на долара като световна резервна валута. Атаката трябва да започне от най-слабото звено - Гърция.

Според “Уолстрийт джърнъл” и тълкувателя Тарпли, в атаката са привлечени ресурси от някои от най-скандалните кризисни банки. Интересното е, че тези банки току-що бяха спасявани с парите на данъкоплатците. Излиза, че вместо да стабилизират американската икономика, тези пари сриват европейската.

За да успее конспирацията, в ход е и мащабна пропагандна кампания. Държавите от еврозоната, които имат прекалено големи дефицити, бяха наречени PIGS - прасета. Както е известно, това е съкратено от Португалия, Испания, Италия и Гърция. Целта е да се насъскат всички останали европейци срещу тези прасета, които само знаят да лапат и да грухтят.

Какво може да направи България в тази обстановка? Нещата са сложни и крайно неопределени. Ясно е, че ако продължим да приватизираме, ще изпаднем в още по-голяма колониална зависимост. Ако свием дупката в бюджета чрез драконовско рязане на разходите, догодина приходите ще се свият още по-драстично. Ако емитираме дълг в държавни облигации, хеджфондовете ще ги атакуват точно както в момента атакуват гръцките. В момента те кръжат като лешояди и само дебнат розова плът.

Ако пък похарчим част от резерва, лешоядите пряко ще атакуват борда.Затова статистиката, според която чуждестранните инвестиции вече се изтеглят от България, може би е като смъртта на канарчето в подземната мина.

Да не би спекулантите да са надушили нещо?

Очевидно дойде времето за някакви по-модерни форми на протекционизъм, за по-национална икономическа политика. Което означава, че г-н премиерът трябва да се обърне към малко по-сериозни, национални икономисти. Времето на международните чиновници изтече.

Валери Найденов, 24 ЧАСА