Системата има нужда от "чернокожи" като мен, за да се рестартира, смята екскандидатът за шеф на БНТ

Люба Кулезич е български кинокритик, журналист и публицист. Родена е на 19 март 1956 г. в София. Завършила е "Кинознание" във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Кулезич е работила като автор и политически наблюдател във вестниците "Седем", "Монитор", "Класа". Била е редактор на предаването "Неделя пет и десет" по тв "Европа" и главен редактор на вестниците "Класа" и "Гласове".
Автор и съавтор е на 5 документални филма, на предаванията по БНТ "Кино в чекмедже" и "24 квадрата". Автор на документалната книга за певицата Леа Иванова "Двойната Леа" и на документално филмово есе за писателката Яна Язова. В момента се изявява на екрана на Нова телевизия.
Разговарям с Люба Кулезич, която бе сред кандидатите за генерален директор на БНТ, минути след като стана ясно, че конкурсът е спечелен от Вяра Анкова.

- Люба, честито, че не спечели битката за шеф на БНТ. Щеше да ни липсваш с коментарите си от една друга, конкурентна телевизия. Кандидатурата ти не бе ли малко екстравагантна на фона на останалите?

- Не съм екстравагантен характер. Екстравагантен е доктор Хаус.

- Председателят на СЕМ Георги Лозанов намекна за прекалена емоционалност в представянето ти.

- В България по стар съветски обичай съществува недоразумение по отношение на значението на думата емоционалност. При нас като кажеш, че някой е говорил емоционално, все едно намекваш, че е нестабилен в чувствата си. Харесва ми американската интерпретация, която определя подобен тип поведение като сугестивно и въздействащо. Не можем да си затваряме очите пред реалността. Живеем в епоха, в която хората продават чувствата си на медиите. Съществуват новини на чувствата, предавания на чувствата… В България обаче все още се чудим какво означава емоционално послание…

- Имаш ли усещането, че си се „вкарала” в драматургията на някой филм?

- Ситуацията според мен е компилация в доста побългарен вариант на няколко култови филма. Единият е „Кръстникът” заради неминуемите сходства между мафиотските и родствените кланове в БНТ. Само дето липсва Капо ди Тути капи... На местен диалект подобно заглавие би звучало като „Кръсниека”. Другият филм, в който за съжаление не успях да се реализирам, е „Работещо момиче” с Мелани Грифит. Сюжетът е ясен: срещу мадамата от естаблишмънта с нейните изискани маниери, ходове, паур пойнти, прекрасно овладени процедури излиза едно момиче от народа, на което му светва акълът. То е по-продуктивно при даването на идеи и освен това е почтено.

- С какво според теб Вяра Анкова бе по-добра от теб?

- Вяра е по-добра с това, че зад нея има огромна група от телохранители - в мозъчния, професионалния и всякакъв смисъл. Те бяха зад нея по време на целия конкурс. Това са хора, които, докато тя работи, могат да й направят пауър пойнт презентацията, да й подготвят концепцията, да я тренират, така че тя да бъде произнесена много гладко. Способни да я предпазят от оценки, които биха могли да й създадат притеснения в конкретния момент. Освен това хитро е да се възложи на държавата задачата да бъде реформирана БНТ. Държавата да я реформира, пък тогава ние да последваме реформаторския дух… Може би в българския контекст това е по-доброто решение. Да изчакаш държавата да узрее за някакви нови формати, институции, да формулира подредбата им, начина, по който те ще се обзавеждат с кадри, и тогава да напаснеш този модел към реалността.

- Как би определила накратко концепцията си за управление на БНТ?

- Не съм предложила идеята за идеална телевизия. Напротив, преимуществото на моята концепция, което все пак не можа да бъде пренебрегнато, е, че аз имам абсолютно реални, конкретни инструменти за задвижване на производството ей сега, веднага, след мондиала и все пак искам да направя телевизията интересна за гледане. Не защото някои от независимите продуценти и техните организации смята, че БНТ се е провалила в областта на шоуто и забавата. Телевизията се е издънила в модела, по който може да бъде интересна вътре в собствената си мисия. Да бъде интригуваща през дебати, през социални, политически и всякакви други проблеми, които трябва да бъдат поднесени добре, завладяващо. Плюс, разбира се, стандарт за шоу, което все пак да е подходящо за обществена медия. На „Сан Стефано” има залитания към подражание на частните и комерсиални оператори и те не напразно се дразнят, че БНТ получава хем държавно субсидиране, хем реклама, хем посяга към чужди територии. Да не казвам сега с какво. Включително с двете руси мацета, които правеха sms-игра. Не пасва на БНТ този компаньонско-призивен амбулантен стандарт. Гласувай! Отгоре на всичко в момента дори не знаем къде отиват тези пари.

- С какви чувства затваряш тази страница?

- Имам усещането, че не затварям, а по-скоро отварям страница. Това ми е някакъв усет, усещане, инстинкт. Когато Господ затваря една врата, отваря друга, проверено е от мен. Освен това имам усещането, че системата се нуждае от нови хора. Нуждае се от Обама. Какво направиха американците, когато закъсаха страхотно, когато кризата започна да унищожава морални фундаменти на обществото? Те рестартираха системата чрез един чернокож. Онагледиха промяната. Аз съм родният Обама. Системата има нужда от "чернокожи" като мен, за да се рестартира. За да се спре застоя. Бил той икономически или духовен.

Новинар

ВКЛЮЧИ СЕ! И ПРЕДЛОЖИ НА ПРИЯТЕЛИТЕ СИ ДА СЕ ПРИСЪЕДИНЯТ КЪМ ГРУПАТА ВЪВ FACEBOOK „Искаме Люба Кулезич за шеф на БНТ”! http://www.facebook.com/pages/Iskame-Luba-Kulezic-za-sef-na-BNT/134687043235960?ref=mf