“Стана си като във Великото народно събрание...” Тази закачка обобщи емоциите, които се разгоряха 20 г. след първите демократични избори. 7-то ВНС започна работа на 10 юли 1990 г. По този повод Алма матер събра някогашните противници на конференция. Събитията се оказаха все още горещи. Изтеклото време не е примирило позициите. “На митинг в Шумен ни замеряха с яйца”, спомни си основателят на СДС д-р Желю Желев. “А по нас в Петрич мятаха павета”, припомни депутатът от левицата Георги Пирински изблиците на екстремистки прояви. Някогашните сини се сетиха за капачките за буркани, раздавани от БСП. Червените - за обещанието на СДС, че “всеки българин ще почива на Канарските острови”.

- Д-р Желев, 20 години минаха от 10 юли 1990 г., когато започна работа 7-ото Велико народно събрание. Тази годишнина май е засенчена от друга - 1 г. от управлението на ГЕРБ.

- Естествено, настоящето е по-важно за хората, по-актуално, отколкото събития, които вече са в историята.

- Но историята още спори за случилото се преди 20 г. Събитията бяха драматични, съдбоносни. Днес участниците в тях се сблъсквате така остро, както и преди. Има ли бели петна в това близко до нас минало - първите демократични избори?

- Винаги има различни тълкувания на събитията. Оттам идват и различните оценки. Безспорно изборите бяха демократични. Първо, защото бяха многопартийни. Второ, имаше наблюдатели от ЕС, Съвета на Европа, САЩ. Колко са били справедливи и честни, е друг въпрос.

- Заради изборната география депутат от СДС е бил избиран с 18 000 гласа, а от БСП - с 13 000, така ли?

- Да, това е доказано. Значи не са били честни избори.

- БСП взе 210 депутати, СДС - 145. Как отговаряте днес на въпроса защо загубихте? Заради картата с черепите?

- Вярно е, че влияние оказа картата или лозунги като “Комунистите в Сибир!”. Само с негативна кампания избори не се печелят. Но основната причина за загубата беше, че БСП продължаваше да контролира огромни сфери от социалния и икономическия живот.

Политическа грешка беше и отказът да подпишем предложеното от тогавашния държавен глава Петър Младенов споразумение за ненасилие. Разбира се, това беше демагогски ход на БСП. Бившите комунисти се представяха за миротворци, които искат да озаптят развилнялата се опозиция. А през май 1989 г. с благословията на Тодор Живков бяха създадени т. нар. “Отряди за защита на социализма”. Оръжието, което бяха раздали на партийните и комсомолски активисти, на активните борци против фашизма и капитализма, още не беше иззето. Можеше да влезе в употреба...Тоест СДС също имаше интерес споразумението да влезе в сила. Моето мнение беше, че трябва да сложим подпис и да изобличим БСП. Но минути преди да тръгна за срещата на “Дондуков” 2, мненията в Националния координационен съвет (НКС) се обърнаха. Аз еднолични решения не можех да взимам.

- Кога разбрахте, че сте сбъркали?

- Разбрахме го и на предизборните митинги. Нямаше среща, на която да не са ни питали защо не подписахте. С отказа СДС даде храна на пропагандата на БСП. Железният им аргумент беше, че сме си оставили вратичка да вземем властта по извънпарламентарен път.

- Подведоха ли ви митингите, че сте победители?

- Да, бяхме пленници на илюзията, че ще спечелим изборите, а изпихме горчивата чаша на поражението.

- Георги Пирински, участник в преговорите около Кръглата маса, днес депутат от БСП, оспори вашата теза, че Кръглата маса е постигнала повече от ВНС. Как ще я защитите?

- Разбира се, че е постигнала повече. На Националната кръгла маса първо бе решено да се демонтира цялата тоталитарна политическа система. С департизацията на армията, полицията, съда, прокуратурата, дипломатическия корпус БКП беше изгонена от основните държавни институции. Второ бе решението за разпускане на първичните партийни организации на БКП/БСП по месторабота. Те бяха навсякъде, във всяко предприятие, учреждение, ВУЗ, ТКЗС. С този ход бе счупен гръбнакът на тоталитарната система.

Третото важно нещо беше въвеждането на президентската институция в държавната система на България. Да не забравяме пакета на човешките права, който намери място в демократичната конституция. Решението за изборите също бе взето на Кръглата маса.

- Сбъркахте ли, д-р Желев, с ранното провеждане на вота? В НКС само Милан Дренчев (1917-2007) и Петър Дертлиев (1916-2000) (б. а. - лидери на БЗНС “Никола Петков и БСДП) са ви съветвали да пледирате за избори наесен. А държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър ви е посъветвал да правите избори час по-скоро. Излиза, че сте послушали Бейкър. Много ли се влияехте от чужди съвети?

- Не се влияехме толкова много от външни съветници. Сами виждахме какво е положението в страната. Смятахме, че с по-ранното провеждане на изборите ще спестим кризата и мъките на хората. Имаше и друг аргумент: кой можеше да гарантира, че до есента няма да станат ексцесии, хората да излязат отчаяни до краен предел. Че няма да изскочат екстремистки елементи, които ще изметат демократичната опозиция и страната ще навлезе в хаос. Включително и опасност от гражданска война, каквато стана в Югославия, отчасти и в Румъния.

- Вие контролирахте ли тези екстремисти?

- (отговаря категорично) Да! СДС беше от по-умерени и разумни хора, а не от луди глави, които нито разбират какво правят, нито могат да си представят последствията от поведението си. Пример е митингът на 14 декември 1989 г. около парламента. Ние капнахме от умора в продължение на три-четири часа с мегафоните да успокояваме нашите хора и да призоваваме да не се поддават на провокациите да влизат в парламента. Ако бяха разбили носа на един депутат, щяха да извикат вътрешни войски, разположени по ул. “Московска”.

- А надушвахте ли кариеристите в СДС?

- Тогава още нямаше толкова кариеристи, защото нещата не бяха сигурни...(смее се). По-късно се нароиха.

- Днес смятате ли, че по-ранното провеждане на изборите е било грешка.

- Ако бяха през есента, БСП щеше да е изчерпала кредита на доверие, който имаше след свалянето на Живков. Грешка беше, че изборите не бяха за обикновено Народно събрание, което да стартира икономическите реформи.

- Имало е замеряне с яйца, с павета. Но и по-скоро случайни инциденти.

- Да, по погрешка попаднахме на митинг на националистите. Имахме напрегната програма. В 14 ч бяхме в Омуртаг, в 16 ч - в Търговище, а в 18 ч - в Разград. Стигнахме до площада и развяхме синьото знаме. Митингът онемя. Разбрах гафа, взех микрофона и се извиних.

- И после?

- Подгониха ни...Помислиха, че искаме да им превземем митинга... Някои части на тялото на моя шофьор бяха сериозно насинени.

- Според историка доц. Искра Баева никой не си е представял, че като махнем лошото, пак ще дойде лошо. Вие представяхте ли си го?

- Революциите не завършват щастливо. Събитията преди 20 г. бяха нежна революция, макар че стана по-бавно, отколкото в други държави.

- И май още се движим по-бавно. ГЕРБ спечели убедително изборите с обещание за промяна. Защо е този спад в доверието една година по-късно?

- Хората въздигат в надежда това, което им се иска да се случи. От което имат нужда, което най-жестоко ги притиска. Когато това не стане, сривът в доверието става много бързо.

- Ще се съгласите ли с тезата, че премиерът управлява от телевизора?

- Не. Бойко Борисов добре използва медиите. Макар че минава мярата в някои случаи, което не е от негова полза. Медиите са нож с две остриета. Могат както да ти изпишат веждите, така и да ти извадят очите.

- Бързо ли българинът си взима обратно доверието, което щедро дава, очаквайки чудеса?

- Българинът постъпва така, както и другите посткомунистически народи.

- Коя е голямата слабост на ГЕРБ според вас?

- Не достига компетентност. Затова взимат решения, които невинаги са обосновани. А когато външната реакция стане силна, са принудени да сменят позицията си. Това създава впечатление за липса на компетентност. Но не смятам, че това е голяма грешка. Една управляваща партия може да си смени позицията под натиска на общественото мнение, когато то има по-правилната позиция, а не да упорства.

- Имате ли впечатление, че ГЕРБ се самоизолират? Защо е войната с президента?

- Това е слаба страна в управленската технология на Бойко. Няколко пъти премиерът ревизира позицията си, опита се да измести конфронтацията с нормално сътрудничество между институциите. Войната не носи нищо добро на тези, които си я позволяват. А най-малко - на държавата.

ТРУД

на кръглата маса беше легализирана не опозицията,а комун.мафия-псевдодисидентите и създадоха алиби--демек вижте ни колко сме демократични-ще правим демокр.избори с опозиц.партии??????????????????каква опозиция бе желю,та нали ти си професор по маркс.идеология а...ако бяхте наистина дисиденти нямаше да сядате на маси с тях,а щяхте да стоите с народа по площадите до изпълнение на едно искане--- саморазпускане на бкп и забрана за участие в полит.живот----избори но без бсп/бкп......

Попитайте този „демократ” защо сред така формираните „дисиденти” в България липсваха истински демократи и истински дисиденти залагали живота си отстоявайки позиции!Той и Ф.Димитров ли бяха лицето на демократично мислещите? Заблудиха хората,които им повярваха, докато разберат,че СДС в същност е Съюз на ДС.Затова в България има фалшива демокрация управлявана от вън /заради парите които се откраднаха от България и които продължават да се крадат чрез политика/ без каквото и да е конструктивно участие на сериозни хора тук. Сериозните хора бяха заблудени в началото, но все пак не повярваха на тези чужди слуги и липсват и днес от политическата сцена. Останаха само мекеретата.Можеше и да се направи опит да се състоят демократични промени в България,ако за президент беше избран П.Дертлиев, но очевидно болшинството у нас не може да мисли,а такива като Ж.Желев са желани защото са манипулирани много лесно. Дошъл масонът Митеран на закуска и след закуската масонът Ж.Желев ни обяви за франкофони!Изпълнява буквално дори майтапите този демократ.И само това ли е?Знае се какво в същност работи Бейкър и какви са целите преследвани от него при подбора на „подходащи” местни демократи – нещата в крайна сметка се решават успешно за кукловодите само ако по места имат опора в продажна местна агентура – такива като Ж.Желев.
Този фалшив демократ не се нуждае от повече коментари.Той е срам за България.