Eла да се видим, чувам в телефонната слушалка и разпознавам дрезгавия глас на Дончо Цончев. “Искам да си поговорим. Готов съм.” Знам, че Дончо прекара тежка операция, че лекарите го върнаха от оня свят, че като се оправил, даже задирял сестрите.

Не бях го виждала от година. Слаб, изтощен, тъжен - такъв го намирам преди два дни в дома му. И угрижен. Говори бавно. Накъсано. От време на време пали цигара. Казва, че гледа дебатите в парламента и се ядосва. Но не следи “Стъклен дом”, защото във филма няма позитивна енергия, която да го зарежда. Дъщеря му, женена за швейцарец, живее в къща на брега на Женевското езеро, където за Дончо има запазена стая. Синът му поддържа имението в Нови хан. Има пет внуци - момиче и четири момчета. Единият е Дончо, на 13.

- Защо ме извика, Дончо?

- Да си поговорим за важни неща.

- Какво те мъчи?

- Всичко!... Трудно изтърпявам тази духовна нищета. Опростачването. Насъбрал съм яд, злоба, съжаление. Като сравнявам (нашата страна - б.а.) със света..., защо такава ни е съдбата се чудя. Такива калпазани излизаме! В ръцете ни е всичко, а не можем да го коландрим. Питаш ме как се чувствам. Представи си един човек в саваната на това опростачване на хората и замирането на духовността. Много е тъжно!

- Нима в историята на България не е имало други такива периоди, пък пак сме се въздигали?

- Имало е, но чак такъв упадък - не! Дори не го съзнаваме. С Андрей Пантев сме умували, с Антон Дончев, с Георги Марков - такъв период на духовен упадък България не е имала.

- Защо се случи това?

- Не ни бива!

- Как не ни бива? Държава и народ с 1300-годишна история не може да не ни бива!

- Всичко е на книга. Приказки. Калпазани сме! То се вижда. Някои успяват и се спасяват поединично, но като нация загиваме. Опростачването не спира. Залива с кал, трови. Полуграмотници, полуинтелигенти заливат...

- Къде е спасението?

- Упование в Бога, вярата, стабилното в историята. И характер да търсим в самите себе си.

- Характер? Ето, имаме премиер, който проявява наистина характер. Упование в него?

- Слава Богу! Имам надежди. Бойко го харесвам. От момче го знам. Стабилна фигура, масивна даже външно ...

- Но?

- Винаги това “но”! Бойко става, но много са капутите около него. Боклуци е събрал като сюрия крастава.

- Остър си! Как ще го приемат това? Наблюдаваш ли парламента?

- Да, по навик. Трагедия! Нищета! Всички сме в тази крастава сюрия. Те управляват. Те и затова отиват там, във властта - да се налапат, да се науправляват, да крадат, безскрупулни, корумпирани... Не е за приказка!

- Винаги си бил критичен към властта, но никога не си бил така язвителен. Защо?

- Бил съм, но не съм го показвал. Сега съм гневен. Имам грижа за Отечеството. Както за къщата си, за децата си, за внуците, така и за Отечеството. Това е най-достойното мъжко чувство - отговорност, загриженост. Какво ще правим, как ще го правим, какво ще оставим след себе си. Защото човек е нищо, ако не остави нищо след себе си. Той свършва. Както при оценките. Тичаш с бележника да кажеш, че имаш шестица или двойка - да се оплачеш. Но няма на кого. И теб те няма. Ти не съществуваш. Толкова си зависим от другите, обвързан с тях. (Дълго мълчи.) Държавата загива. Не виждате ли? Ако не се очистим, нищо не остава след нас. Загиваме!

- Казваш, че имаш надежда в Бойко, но ако е обграден с “крастава сюрия”, как ще изплуваме?

- Няма да изплуваме. Бойко е роден победител, не се проваля, но управлението му ще се провали. То вече е провалено.

- Какво идва после?

- Нова илюзия, нов спасител - същите групости.

- Къде ще го намерим този спасител?

- Ще ни пратят някого... Те винаги са ни пращали. Империите.

- Но всички европейски лидери в момента като типаж приличат на Борисов? И Саркози, и Берлускони...

- Да, по-лабави са.

- Новият проект на Първанов алтернатива ли е?

- Тя е идеалистична. Ние сме приятели с Жоро - съвсем идеалистична. Нито става за партия, нито може към БСП да се върне.

-Президентът обажда ли ти се?

- Обядвахме наскоро, покани ме. После изпроси предплата един разказ да му посветя. Аз го направих разказа и осигурих място за публикуване. Нека говорят каквото искат. Посвещавам на президента.

- Всичките си ги отписал май? Безкомпромисен си.

- Да, така трябва. Какво, да ги търпим ли? Поне трябва да им се каже истината, да им се плюсне по един шамар-два. Да влизат в пътя, иначе го загубваме.

- И в БСП ли?

- Там загиват кадри. Съсипаха тази партия стара, мекерета и мръсници, знаеш, че не съм комунист. Идеали имаше, те туриха от другата страна... Имам един разказ “Зелето”. Той се чуди на пленум ли да ходи, или да слага зелето. И реши - зелето. Защото зелето всякак се яде, а политиката - никак.

- А ти как се чувстваше в парламента като депутат от тази партия, без да си неин член?

- Уютно! Карал съм и двете страни на залата да ми ръкопляскат и да стават прави, като им говоря. Корнезов веднъж каза: “Нищо не ни остава след това, което говори Дончо Цончев, освен да помълчим.” Това са ми върхови исторически постижения -да мълчат, да слушат и да ръкопляскат.

- А вдясно не може ли да се роди нещо ново, добро, което пак да привлече хората?

- Дясно няма, разберете това! Да си чула дясна религия. Всичките са леви - будисти, индианци, ескимоси, християни, африканци. Няма дясна религия, философията им е неясна и много боклуци. Твоят приятел, злодеят Иван Костов - откъде се пръкна това чудовище?

- Не си прав! Днес Костов дава разумни идеи и се опитва да спаси държавата.

- Защото е най-печен, разумен политик. Ама не го използват. И това е грешката. Криза е - вземаш най-кадърното да върши работа. Ако трябва да вадиш удавник, ще гледаш ли биографията на спасителя? Да се хвърля и да го вади! Толкова са прости нещата. Какво пречеше на тази партия, която спечели изборите, да вземе най-доброто и от другите - да направи един букет и да не крадат толкоз. Ни морал, ни нищо с това крадене. И днешните крадат. Крадат като луди! Не знаят за какво са им парите. Те не са стойност. Пак бях по болници наскоро... Какво да си купиш? Можеш ли да си купиш здраве, радост, младост - нищо не са хартийките!

- Извинявай, като казваш “крадат като луди”, на базата на какво го твърдиш? Не може така голословно да се хвърля обвинение!

- На наблюдения. Нима ти не виждаш? Краде се заради самата кражба. Безсрамие! Прави път - краде от пясъка. 50 милиона. Пълни дупки - а нищо не слага. Откраднал 200 милиона и те гледа в очите! Какво да правиш!

- Смяташ ли, че Бойко ще се справи с тези крадци?

- В никой случай! И Цветанов е една кукла. Акции! Октоподи. Лежат вътре някакви хора. И какво?

- Дончо, за втори път ми се случва такъв тежък разговор. Преди години в такова състояние на отчаяние ме извика Дамян Дамянов и ми каза: Доведи ми палач!

- А, ха-ха! Ей, че фраза! Знаменито момче!

- Не искаш това, нали?

- Не! Донякъде аз съм палач. Но съм по-нежен човек.

- Защото се върна от оня свят, нали?

- Да, няколко пъти.

- И какво си казваше, защо Господ те връща?

- Страшно ми е любопитно там. И го очаквам. Неизбежно е. Сигурно има нещо смислено, по-висше някакво. Много ми е любопитно и си чакам реда.

- Не ми казвай, че чакаш смъртта?

- О, чакам я! Очаквам я, да заповяда! С баба Ванга имахме дълги разговори на тази тема и тя си я чакаше, искаше да се отърве. Сега Вера Кочовска има тоя хал. Да заповяда, там сме... И сме смешни така, като не мислим за това. То е неизбежно.

- Това значи ли, че си си разчистил сметките с този свят?

- Не. Оставил съм доволно на децата, дал съм душата си на приятели, голямата част, но...

- Какво не си направил още?

- Имах още да пиша хубави неща. Имам 80 книги, голяма работа... Духовният свят е безбрежен, не го познаваме. Като морския рай под водата. Неизчерпаема красота. Винаги трябва да има нещо, което да те прави щастлив за това, че виждаш слънцето, че виждаш светлината.

- Виждам, че целият ти балкон е обрасъл с лоза, натежала с гроздове. Израсла е чак до 4-ия етаж.

- Да, раздал съм я и на комшиите в блока, гледам половин тон грозде от нея. И в Нови хан имам лоза. Още един тон прибирам - чудя се какво да го правя. Едната лоза е на 18 години, друга имам на 34 и трета - на 22. Зашумяват приятно.

- Къде е Снежа?

- Излезе по пазар. На фризьор. Добре е, търпи ме цял живот. Много трудно сме го изградили, но благословено ни е семейството. Знаеш, аз съм серсем на тая тема.

- Забелязвам до бюрото ти в кабинета голямо легло и над него в рамка посвещение от Дора Габе. С мечтата по нея ли заспиваш?

- А бе, аз Дора си я исках, няма да се лъжем. И тя искаше, но не може всичко. Как ще си погледна децата? Да, спала е в леглото ми, заедно бяхме и оттогава има надпис от нея: “Дончо, не се тероризирай.” Беше жена с Вазов, с Яворов, с Йовков, с Боян Пенев. И аз в тази редичка?

- И ти не я докосна?

- А, мачкахме се, танцували сме, целувахме се, прегръщахме се.Нищо повече.

- Как се удържа?

- По мъжки. Постижение от високо ниво.

- Не си искал да станеш баджанак с Вазов, така ли?

- Не щях. Въпреки че ми е кумир, ей го (показва бронзов бюст на Вазов на бюрото си - б.а.). Гордея се, изкушения съм имал много. Устоявал съм. С Леа Иванова беше голям зор. С Лияна Антонова, много голям зор. Много са. Истински мъж, характер. Не можеш всичко да изтъркаляш в кревата.

- Но казват, че мъжът се стреми към това?

- Не, не. Колкото и да можеш, колкото и да си надарен и да знаеш как да го направиш, не става. То и природа иска, органи физически и дивашки хъс да я изкормиш. Не става. Слагал съм си спирачки. Цар съм на спирачките, майсторски, и по мръсните завои на изкушенията. Опасните виражи на изкушенията, мале! В ония години...

- Тичал си след жените, не ми говори, че не си се поддавал на изкушения?

- Тичал съм, гонил съм, свалял съм. Даже с милицията търсих адрес - една, като я видях в университета, докато не я намерих, поболях се. Но я открих. Тя пък живееше у едно мое гадже. Стана една бъркотия. Неизбежни работи...

- Снежана е изтърпяла всичките ти забежки?

- Да. Умна жена, мъдра.

- Така казват всички мъже за жените си, които им прощават забежките?

- Пусни го и той се връща сам. Така си го докарала, че той не може, не иска да живее без теб. Тая къща тук с пушка съм я бранил, с едни кофи за боклук я топлих, като изливахме цимента. Градено, градено е нашето семейство и съм много горд.

- А изневерите ти не са ли предателства към Снежа?

- Пълни предателства. Ама и аз съм предаван. Не от нея. От приятели. Той врагът не може да те предаде, защото не те познава. Приятели са ме предавали зверски.

- Интересно ли беше с Емилиян Станев на лов?

- Той е велик. Тръгнахме на лов за гургулици една сутрин в тъмно, мина една, гръмнах, падна, той вика: Няма да убиваш такова животно повече.- Ама ние нали сме на лов за гургулици? - Господ, като е бил японски художник, тогава е направил гургулицата. Викам - а като е бил крокодил, какво е направил? - Не се бъркай, не се подигравай със стария човек!... Аз много исках да се докосна с тия хора и те с отворени обятия ме приеха всичките. И най-трудният характер - Дико Фучеджиев.

- Има ли нещо, което искаш да направиш още в живота?

- Писането. Построил съм 3 къщи. Писането е спасението на душата.

- Но не те спасява от яда?

- Не.

- Имаш ли грях?

- Да. Към много хора. Могъл съм да направя нещо спасително за тях, нещо много добро, помощ да им окажа, но не съм го направил. И то се плаща. Грешни сме, несъвършени. Така ще си отидем...

в. ТРУД

Бележка на "Сливен +":

Еврейката Дора Габе е родена през 1888 г.

Дончо Цончев е роден 1933 г.

Поетесата дори е по-млада от баба му, която  е с година по-малка от поетесата.

Явно отново старческото скудоумие на верния на партия Дончо Цончев се е обадило, че да се изкарва почти баджанак с Яворов и Вазов.

Големият е винаги голям... защото е откровен...

ако жълтите пикантности са мерило за големината, ебем ти и големината, и откровеността... докога изтрещаването ще се пробутва за интелектуалност... гадост...

От всичко изказано, това ли можахте да дефинирате?По тъпо заглавие не бих измислила за иначе разголената душа на един от малкото истински творци!!!!

"...Устоявал съм. С Леа Иванова беше голям зор. С Лияна Антонова, много голям зор. Много са. Истински мъж, характер. Не можеш всичко да изтъркаляш в кревата...." дали ти Д.Ц. не си най-върховния простак !?:((((( пфуууууууууууууууу

Реплики от квартала, повторения от екрана.
Уж казва мъдрецът, че всички управляващи отвън ни ги пращат, а веднага го забравя и започва да реди как сме калпазани и за нищо не ставаме.
Празна работа е всеки вътрешно-политически анализ, бе РЕШАВАЩАТА външна намеса, манипулация и ПРИНУДА. Пази Боже.