С Михаил ЕКИМДЖИЕВ, най-успешния наш адвокат в Страсбург, разговаря Лилия Христовска

- Г-н Екимджиев, “Труд” научи, че Симеон Сакскобургготски е пратил жалба до Страсбург заради мораториума върху имотите, които държавата му върна. Като най-успешния адвокат там имате ли прогноза дали тя ще е успешна?

- Винаги съм имал и продължавам да имам сериозни резерви относно начина, по който беше осъществена т. нар. царска реституция.

Имам предвид решението на КС за отмяна на закона за конфискуване на имуществото на бившите царе от 1947 г. и възстановяване на собственост въз основа на него. Този начин породи твърде много спорове, които и до момента нямат еднозначен отговор.

От друга страна принципите за върховенство на закона и правната стабилност са характерни за правовата държава. Това означава, че когато едно право веднъж е признато от държавата, то трябва да бъде не просто зачитано, а и защитавано от нея.

В случая, колкото и да е спорно дали решението на КС възстановява правото на собственост върху т. нар. царски имоти, има последващи, категорични и влезли в сила административни актове на кметове, на областни управители, на представители на изпълнителната власт и т. н., с които Симеон и Мария Луиза са признати за собственици.

И са въведени във владение на имотите, за които в продължение на години са плащали данъци за тях.

От гледна точка на практиката на Европейския съд те имат защитимо право на собственост, базирано на факти, че за всички имоти, които в момента владеят, са издадени и са влезли в сила актове на държавната власт.

От тази гледна точка мораториумът на НС, въведен през декември м. г. върху имотите, които държавата сама е предоставила, е брутално вмешателство в правото на собственост на Симеон и Мария Луиза Хробок.

- С други думи, Страсбург няма да е благосклонен към мораториума?

- Правото на собственост е икономическият фундамент на демократичното общество. И в Европейския съд са изключително чувствителни към всякакви вмешателства, които наподобяват национализация или някаква форма на конфискация на вече признато право на собственост.

- Ако парламентът в движение приеме закон за т. нар. царска реституция, това ще постави ли държавата в по-благоприятно положение?

- Според мен самият факт, че държавата вече е признала и толерирала правото на собственост, до голяма степен вече предрешава евентуалния успех на жалбата в Страсбург.

Защото дали ще бъде ограничено правото на собственост чрез този мораториум или чрез някакъв по-балансиран закон, е въпрос само на степенуване на вмешателството и на нарушението в правото на собственост.

- Тоест държавата сама създаде казус, от който не може да се отърве?

- Да, та още преди десетина години е започнало признаването на правото им на собственост, държавата ги е третирала като собственици и няма юридическо основание, извън политическите аргументи, това да се промени от нищото.

Но държа да отбележа, че прогнозите ми за евентуален успех на Симеон в Страсбург се дължат и на крайно дебалансираното съдържание и тон на самия мораториум.

- Какво имате предвид?

- Самото решение, към което дори няма мотиви, много прилича на произвол, осъществен от законодателния орган.

Първо, мораториумът бе наложен с решение, към което за разлика от законите не се публикуват никакви мотиви.

Мораториумът налага забрана за ползване и разпореждане с имотите до приемането на закон. Това означава: Ние ще си решим дали някога ще приемем този закон.

В същото време царят и неговата сестра са задължени по силата на мораториума да поемат изключително скъпата поддръжка на всички тези имоти, без да имат сигурност дали в края на краищата тези имоти ще бъдат признати за тяхна собственост или не.

- Какъв е стандартът на Страсбург?

- Там има изискване, според което всяка намеса в едно право трябва да бъде базирана на закон с ясни последици. А този мораториум е неясен именно от гледна точка на неговите последици.

Защото няма фиксиран срок. Просто е казано: ние засега слагаме ръка върху имотите, които сме ви признали, и вие ще чакате и плащате поддръжката, докато решим какво да правим. Това е и усещането за произвол и за дисбаланс в намесата на признато вече право на собственост.

- Има ли Евросъдът практика по подобни случаи?

- В подкрепа на моите прогнози е един твърде сходен казус, разгледан само преди няколко години от Европейския съд по повод жалба от бившия гръцки крал Константин срещу Република Гърция.

Ситуацията е много сходна: при няколко поредни правителства е имало крайно непоследователни действия спрямо имуществото на бившата кралска фамилия. Периодично, ако на власт идва Нова демокрация, й признават правата, а при управлението на ПАСОК, те биват ограничавани.

Затова съдът в Страсбург приема, че след като веднъж държавата е признала правото на собственост, тя няма право да го отрича, а е длъжна да се съобразява с него и отсъжда обезщетение от около 13 млн. евро и около 500 000 евро за разноски.

- Излиза, че гръцкият крал е проправил пътя на българския цар?

- Сходството е не само в екзотиката, доколкото става дума за царски фамилии. Колкото и да е спорна предисторията на българските “царски имоти”, факт е, че държавата през последните 10-ина години най-напред признава и третира Симеон и Мария Луиза като собственици, а после прави недопустим завой с мораториума.

Не бих искал обаче да останете с впечатление,че казусът е само “царски” проблем. Напротив, принципът, че държавата не може произволно да се разпорежда така с дадени от нея права, е обективиран в десетки решения на Европейския съд.

В Страсбург имаше и друг сходен български прецедент, свързан пак със защита на правото на собственост. Това е делото “Кехая”, при което в началото на 90-те години държавата чрез поземлените комисии и районният съд признава няколко души от родопското градче Сърница за собственици на земи около язовир “Доспат”.

След това по инициатива на лесничейството тези имоти практически са отнети от хората. И в този случай Европейският съд изложи същите пределно ясни и категорични мотиви - веднъж призната собствеността, държавата няма право, дори в контекста на друга процедура и чрез друга институция, да поставя под съмнение това право, камо ли да го отнема.

- Може би държавата трябваше да тръгне към споразумение с царя?

- Така действително изглежда разумният компромис, който подхожда на една правова държава и на нейния бивш министър-председател, да се постигне някакво споразумение. Между другото в сагата с гръцкия крал също е имало споразумение и един от аспектите на решението на Страсбургския съд е, че то не е било докрай коректно изпълнено от държавата.

И затова обезщетението на гръцкия крал е сравнително ниско - 13 млн. евро, защото все пак част от това споразумение е изпълнено. Той е бил обезщетен от гръцките власти.

- Какви са поуките за държавата от сагата с царя?

- Държавата трябва да мисли повече, когато възстановява права, особено когато става въпрос за собственост и обезщетения. И да действа със съзнанието, че признавайки веднъж едно право, независимо чрез коя своя власт, оттук нататък трябва да го зачита. Това е нейно задължение спрямо всички български граждани.

ТРУД