Магдалена ТАШЕВА

 През 1925 г. Турция си изми окървавените от българските кланета ръце с Ангорския договор, който предвижда възстановяване на имотите на избитите и прокудените от Източна Тракия, или парична компенсация (Виж карето). Заедно с пропуснатите ползи, които се трупаха именно защото Анкара не желае да изпълни ангажиментите си по този договор вече 84 години, нейното задължение към България възлиза на около 20 милиарда лева.
Каузата на тракийските бежанци и техните наследници е ключов въпрос в програмата на партия АТАКА. Проблемът е поставян на вниманието на обществото в редица статии на Волен Сидеров, например "Турският геноцид от 1913 г. ни лишава от имоти за милиарди" (В. "Монитор", 24 март 2000 г.), "Тракийците чакат от Турция 10 милиарда долара  от имоти" (В. "Монитор", 20 октомври 2000 г.), "И това мнозинство се изгаври с тракийците" (В. "Монитор", 27 април 2002 г.), "Тракийският геноцид" (В. "Атака", 23 октомври 2005 г.) и т.н. Партия АТАКА постави ребром въпроса за изплащането на компенсациите при посещението на турския премиер Реже Таи Рендосан през март 2008 г. и в протестната декларация, която партията връчи в турското посолство на 19 февруари 2009 г.
Въпросът бе отнесен и в Европарламента, който през май 2008 г., на заседание в Страсбург,

гласува с 467 гласа
"за" и 60 "против" Турция да започне преговори
с България
по проблема на тракийските бежанци, ако иска да влезе в ЕС. Тогава зам.-председателят на Съюза на тракийските дружества в България Тодор Бояджиев заяви, че всички възможности за двустранни преговори са изчерпани и ЕС е поставил строго изискване пред Турция да коригира поведението си.
Преди седмица министърът на българите в чужбина Божидар Димитров напомни, че Турция не може да влезе в ЕС, ако не разреши този проблем с България. Решаването му е лесно - става дума да се изплатят 20 милиарда лева на България, или да се реституират имотите на наследниците на избитите и прогонени българи. Турция има сходни проблеми с всички свои съседи - и Армения, и Сирия, и Гърция, и Ирак! Така че министър Димитров не е казал нищо, което да е в разрез с официално обявената политика на Брюксел - всяка страна трябва да реши спорните моменти със своите съседи. Той не е направил нищо, което да не отговаря на елементарните правила на представителната демокрация - дал е гласност на тежненията на българския народ, на чиито интереси всяко правителство трябва да служи, ако иска да мине за легитимно.
Изведнъж обаче срещу тезата на Димитров се надигна синята утайка, която все още се държи със зъби и нокти във Външно министерство, въпреки че българският избирател отдавна запрати сините партии в маргиналната политическа периферия. Според синия кадър Марин Райков, "в отношенията между България и Турция няма политически проблеми, има само нерешени въпроси". Димитров беше унижен, а с него и каузата на тракийските бежанци.
Райков е стар кадър на Иванкостовия кабинет, лично протеже на Надежда Михаилова-Нейнски. Неговата реакция показва, че в синята партия нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили.
Тези, които обявиха от парламентарната трибуна "края на българския национализъм" и сключиха договор с Анкара за написване на учебник по турско-българска история, в момента продължават да провеждат остарялата си политика от средата на 90-те години - политика на ескалиращи отстъпки, весело и безгрижно тъпкане на националния интерес.
Миналата година партия АТАКА проведе предизборната си кампания за европарламента под лозунга "Не на Турция в ЕС!". За тази политика гласа си дадоха над 308 хиляди българи -

със 105 хиляди повече от онези, които гласуваха за т.нар. Синя коалиция,
която в момента ни учи как да се отнасяме към Турция. Надка Михайлова-Нейнски пак забрави, че успя да прескочи на следващия си политически пост благодарение на груба несправедливост - въпреки че има със 105 хиляди гласа по-малко от АТАКА, Синята коалиция получи две евродепутатски места - колкото и националистическата партия.  
Нещо повече, Нейнски все по-често размахва пръст срещу кабинета "Борисов", защото подкрепата на АТАКА не се приемала добре в чужбина. Типичен манталитет на банкрутирала политическа отрепка, която разбира външната политика като демонстрация на истерично изуйгащничество пред всеки чужд емисар.
"Темата за компенсациите за имотите на бежанците няма никаква пряка връзка с въпроса за разширяването на Европейския съюз", заяви зам. външния министър.
Напротив! Между България и Турция има тежки политически проблеми:
1. Въпросът за връщането на 20 милиарда лева за компенсиране на тракийските бежанци е политически проблем, признат от Европейския съюз, който Турция трябва да реши, преди България да се произнесе дали изобщо тя може да бъде европейска страна. Това е начинът Турция да покаже напредък в европеизацията си. Друг начин няма. Условията се поставят преди една държава да стане член на ЕС. А не след това, когато няма да бъдат изпълнени, тъй като стимулът за тяхното изпълнение е нулев.
2. Ислямизацията на България е също тежък политически проблем.
3. Източването на българския и европейския бюджет от турски фирми е също тежък политически проблем. За справка - виж анализа "Турски фирми точат пари на ЕС през България" във в. "Атака" от 8 януари.
Второ, но не и по важност, е значимостта на проблема с тракийските бежанци като спирачка на Турция в ЕС. Тази малоазиатска държава е всичко друго, но не и европейска. Процесът на ислямизацията на Турция стигна дотам, че през октомври м.г. нейният външен министър Ахмет Давутоглу обяяви в Сараево, че Анкара се стреми да възстанови идеалът на Османската империя. "Османските Балкани - идеалът за бъдещето", беше неговият призив. Интересно какво мислят в Европейската народна партия за този идеал? 
Трето, В Турция продължава ежегодното избиване на християни от уж самотни стрелци - отец Андреа Санторо, журналистът Хрант Динк, тримата християни в Малатия, умъртвени през пролетта на 2007 г. след зверски изтезания от "правоверни" турски младежи.   
Четвърто, в Турция продължават репресиите над свободата над словото и мисълта - този път под маската на някакъв митичен заговор "Ергенекон" срещу ислямското правителство на Ердоган".
Турция не е престанала да забранява политически партии, които могат да поведат борба срещу ислямската диктатура в страната - последният пример бе кюрдската Партия за демократично общество, която бе забранена преди месец. В протестите срещу забраната й турската жандармерия застреля 8 мирни демонстранти. (Представете си за миг  какво би станало, ако тия дни българската полиция разстреля 8 мирно протестиращи мюсюлмани!)
Турция ежегодно вкарва танкове и самолети в суверенната държава Ирак, за да изтребва кюрдските села в северната част на страната.
Турция отказва да изтегли окупационните си войски от Северен Кипър.
И след всичко това,

Анкара настоява да бъде приета в ЕС през 2013 г.,
когато Брюксел ще приеме следващата си 6 -годишна финансова перспектива.
Бедата е там, че в Брюксел има кръгове, които гледат тихомълком - скрито от своите граждани, да доведат Турция до вратата на ЕС, след което да поставят народите пред свършен факт. Наближат ли избори, ключови фигури като Никола Саркози и Ангела Меркел се обявяват открито срещу членството на Турция в ЕС. Минат ли изборите, започва тихо, задкулисно отваряне на преговорни глави.
Анкара преговаря по 35 глави, от които 14 са вече отворени, а една - "Наука и изследвания" е даже затворена. (Виж карето) Преди 3 седмици - на 21 декември 2009 г., бе отворена и глава "Околна среда". Вярно е, че на 11 декември 2006 г. Франция замрази 8 глави, но преговорите по останалите продължават с уговорката, че когато бъдат изчерпани, ще се отворят и замразените. 
Все повече граждани на Европа разбират, че брюкселската бюрокрация се надява да вкара неусетно Турция в ЕС, колкото и трудно да изглежда това. Възмутени от тази двойна игра са не само обикновените западноевропейци, но и някои медии, минаващи за казионни.
На 17 март 2007 г. сп. "Еконъмист" публикува анализ, който в прав текст казваше, че приемането на Турция в ЕС ще заличи идентичността на европейските  нации. "Когато влезе в Евросъюза със своите 71 милиона население, Турция ще бъде втората най-голяма държава и ще получи втория най-голям брой места в Европарламента. До 2020 г. Турция ще надмине Германия и ще стане най-многобройната нация", писа изданието. Това означава, че тя ще има мнозинство не само в Европарламента, но и в Еврокомисията, и в Европейския съвет, защото турците, пръснати из цяла Европа, ще могат да издигат свои кандидати в управлението на Франция, Италия и особено в по-малките страни като България, Гърция, Холандия, Дания, Белгия, Малта и Кипър- да гарантират избирането на турци и други мюсюлмани в държавното управление. Оттам те ще получат и места в Европейския съвет на министрите.
С други думи, Турция трябва да бъде спряна СЕГА. И проблемът с неразрешените й проблеми с България, Гърция и Кипър, включително и въпросът за тракийските бежанци, трябва да бъде поставен на висок глас, като категорично условие.