Виталий Билан "Украинская правда"

• 

Русия форматира балтийско-черноморския регион

Онези, които следят редовно външнополитическата периодика, няма как да не са обърнали внимание на есето на известния американски експерт и старши научен сътрудник във влиятелния Съвет за международни отношения Чарлз Купчан. То излезе в новия брой на "Форин афеърс" под красноречивото заглавие "Защо Русия трябва да влезе в Атлантическия алианс". Авторът призовава към сътрудничество и взаимни отстъпки в отношенията с Русия, като се изразява за присъединяването на Русия към НАТО така: На следващата си среща през ноември алиансът трябва ясно и публично да заяви, че би искал да види Русия в редиците си. Показателно е, че по същото време в московското списание "Россия в глобальной политике" (което между другото се издава с помощта на гореспоменатото "Форин афеърс") в статия, озаглавена "Русия, НАТО и новата архитектура на сигурността" шефът на комитета по международните въпроси в Държавната дума на РФ Константин Косачев също се "разлибералничи" по отношение на алианса.
Времената се менят, а с тях кардинално се променя и геополитическата конюнктура. През март 1992 г. тогавашният президент на Полша Лех Валенса, по време на посещението си в Германия, предложи в просторите на балтийско-черноморската дъга да бъде създаден съюз НАТО-бис, насочен фактически против Русия. Сега като че ли тече сформирането на съюз, наречен условно НАТО-Рус, по същество антикитайски, с Русия в главната роля. Трябва да отдадем дължимото на поляците - те се осъзнаха и побързаха да се престроят в новия геополитически "тренд". Варшава демонстрира това нагледно на неотдавнашното заседание на външните министри от Ваймарския триъгълник (Германия - Франция - Полша) в Париж. Показателно е, че в дискусиите във френската столица участва и Русия. "Трансформацията" на Полша тук е твърде показателна. Да припомним, че в началото на 90-те години Полша активно подкрепяше правото на страните от Източна Европа и Южен Кавказ на "самоопределение" и традиционно размахваше сабя към Русия. Тази позиция ясно изрази през пролетта на 2005 г. влиятелният депутат в Европейския парламент Марек Сивец, който писа в "Газета виборча": "В интересите на Полша, която винаги ще изпитва заплаха от руския империализъм, е Украйна да служи като буфер между Полша и Русия". Но с идването на Барак Обама в Белия дом световната външнополитическа мода се смени коренно. Полша започна да осъзнава, че може да се озове на периферията на "голямата евразийска игра". В резултат на това в Полша не на шега се разгоря спор между "европеистите" на премиера Доналд Туск и "традиционалистите" на президента Лех Качински каква да бъде източната политика. Победиха привържениците на Туск, според които укрепването на източната политика на Полша изисква координация на външнополитическата дейност с държавите-лидери от "Стара Европа" и нормализиране на отношенията с Русия.
Гибелта на полския президент и неговите съмишленици в самолетната катастрофа край Катин е дълбоко символична от геополитическа гледна точка. Край Смоленск всъщност загинаха последните рицари на Балтийско-черноморската дъга. Кандидатът за президент Ярослав Качински, съдейки по всичко, няма да се занимава с "донкихотство" и ще поеме курс на "съглашателство" с новите евразийски тенденции. За "тусковеца" Коморовски няма какво да говорим. Всъщност, в балтийско-черноморския регион на Русия й остава да се разправи само с беларуските "партизани". Сегашният газов спор между Русия и Беларус е типичен пример за геополитическа "метла", насочена към всички онези, които още не са разбрали кой командва парада в евразийското пространство. Москва проведе операцията, за да принуди Беларус да влезе в Митническия съюз преди юлската му среща на върха в Астана. И макар официалната беларуска преса да твърди, че московската газова атака едва ли може да се смята за успешна, и най-големите оптимисти в Минск знаят, че "форматирането" на Беларус е само въпрос на време. Как да не съжалим беларуския президент! Той изобщо не може да разбере, че не бива да търси Достоевски в очите на "Газпром". "Православният атеист" Лукашенко - този типичен посполитски византиец - и до днес наивно си мисли, че в Белокаменния дом седят същите като него "събратя византийци", които би могъл да вразуми. Фатална грешка, Александър Григориевич! Изправени сме пред реална опасност от образуване на крепка военно-суровинна империя, която причудливо съчетава идеите на Хобс и Тамерлан (всъщност, в епохата на постмодернизма всичко е възможно). Впрочем, това разбраха неотдавна и други византийци - българските "братушки". Те също имаха шанс да бъдат наказани "по братски" - шефът на "Газпром" Александър Милер неотдавна обсъди с румънския министър на икономиката Адриян Видяну възможността в Румъния, а не в България да бъдат изградени транзитен газопровод и газохранилище за "Южен поток". Това обаче е тема за отделен разговор. След разпадането на "великия и всемогъщ" Съветски съюз на територията между Прибалтика и Черно море преобладаваха две геополитически тенденции. През последните 20 години идеологическата машина на победителите в Студената война тухла по тухла възстановяваше идеята за Велика Сарматия, както и Gente Ruthenus Natio Polonae, тоест идеята за договорно влизане в състава на Жеч Посполита. Целта на всичко - от съвместните проекти за Балтийско-черноморска дъга до знаменития филм на Йежи Хофман "С огън и меч" - бе да смени стереотипите за украинеца с казашки калпак, в които "главният враг е лях" с романтичния посполитски мит за взаимната толерантност между поляци, литовци, беларуси и украинци в пределите на Велика Сарматия.
Ала в новото хилядолетие геополитическата конюнктура започна да се променя коренно. Идеите на руския геополитик Александър Дугин започнаха да придобиват реални очертания и сега "евразийският валяк" методично "форматира" постсъветското пространство.