Франс прес

Повече от двадесет години след екзекуцията му, приета с радостни възгласи, комунистическият диктатор Николае Чаушеску все още има шепа носталгично насторени привърженици, но повечето румънци са затворили тази страница. “Безспорно Николае Чаушеску сложи отпечатък върху историята на Румъния по решаващ начин. Но този отпечатък, който бе много силен непосредствено след 1989 г., избледня през последните години”, заяви за АФП Йоан Станомир, изпълнителен директор на Института за разследване на престъпленията на комунизма.

Новата ексхумация на Николае Чаушеску и на съпругата му Елена, направена в сряда сутринта далеч от очите на любопитни хора и на медиите, събра около двадесет души на военното гробище Генча, главно пенсионери, които поставиха снимки на “водача” върху неговия гроб. От 1990 г. насам няколко десетки носталгично настроени привърженици, често пъти едни и същи, се събират около гроба на Чаушеску за неговия рожден ден - 26 януари, или за Коледа - деня на неговия разстрел заедно със съпругата му Елена през 1989 г.

“Чаушеску днес е маргинална фигура в предпочитанията на румънците”, макар че остават известен брой хора, изпитващи носталгия по него, подчертава Станомир. Става дума първо за тези, които са вдъхновени от “антидемократични ценности”, като бившите офицери от Секуритате - бившата политическа полиция, или привилегированите по време на комунистическия режим, но и за “категории, засегнати от икономическите преустройства”, обяснява той.

Прелиствайки сатирично списание в един парк в Букурещ, Ана Русе, 76-годишна пенсионерка, отбелязва, че ексхумацията на Чаушеску 20 години по-късно е “абсурд”. Тя си припомня, че е “изпитала огромна радост”, гледайки екзекуцията на бившия диктатор по телевизията. “През 1989 г. хората се надяваха, че нещата ще се променят към по-добро. Ние бяхме щастливи, свободни, тъй като бяхме живели тук затворени”, споделя тя пред АФП. Но днес “почти ни се струва, че сме живели по-добре по времето на Чаушеску. Ние всички имахме работа, отглеждахме децата си, както можехме”, добавя тя. “Жалко е, че ги екзекутираха така. Чаушеску направи и добри неща”, уверява 81-годишен пенсионер, който предпочита да не казва името си.

Според анализаторите болезненият преход към пазарна икономика, водещ след себе си безработица и несигурност, е подхранил у някои чувството, че са живели в по-добри времена при комунизма, като същевременно ги кара да забравят лишенията, терора и ограниченията от всякакъв характер. Станомир отбелязва освен това, че румънците са били “жертва на една заблуда, мислейки, че екзекуцията на Чаушеску ще реши проблемите им”.
“Но Николае Чаушеску не е извършил сам всички престъпления и злоупотреби. Това беше система и ние трябва да осъдим цялата система”, подчертава той.

Младите, които са в по-голяма степен пощадени от икономическите лишения и се възползват от придобивките на демокрацията като свободата на словото и свободата за пътуване или за учене в чужбина, изобщо не се вълнуват като слушат да се говори за Чаушеску. “В моето обкръжение тази тема не интересува вече много хора, особено в контекста на тази икономическа криза. Медиите са повече тези, които се вълнуват”, казва Розалиа Матееску, 27-годишна учителка.