- Да, помогнах на Лечков през 2003 година. Но сигурно сте забелязали, че още през 2006-2007 г. малко се дистанцирах от маниера, по който той управлява. Спомняте си, че през 2007 г. също се ангажирах с кампанията на Лечков. За щастие или за нещастие, тя беше успешна и той получи втори мандат. Трябва да се отчете, че той е единственият сливенски кмет от новото време с втори мандат. Но сигурно сте забелязали още, че съзнателно се дистанцирам от проблемите на общината. Не искам да ставам страна и да се използва институцията „областен управител" и колектива Областна управа, за решаване на проблемите между Лечков и Радото, между Лечков и Общинския съвет, между Общинския съвет и фирмите, между Общинския съвет, фирмите, корпоративните интереси и града.

Това не се разбира и ми се отправят упреци и от двете страни, че трябва да взема отношение. Търпя критики и недоброжелателни изявления и от страна на Лечков и неговото обкръжение, и от страна на Радото и хората около него. Ще понеса всичко, но считам, че има институции, които трябва да се произнесат. Това са финансовите органи, Сметна палата, прокуратура, съд. Нещата опряха до съд. Не искам да се правя на по-голям от тях и да предвещавам решения на съда или да критикувам предварително решения на прокуратурата.

Затова ми е много некомфортно на това място при тази ситуация. За щастие, успях да запазя автономността на институцията Областна администрация. Защото, независимо от това как ще се развият нещата, тези хора ще продължат да работят тук. Не искам областният управител и администрацията да стават заложник на интересите на когото и да е, дори да се казва Йордан Лечков, когото уважавам като кмет, и с когото сме работили и се надявам да работим. Така или иначе Лечков е фактор в този град и в България, което не може да бъде заобиколено.

Обществото в Сливен е озлобено, дезориентирано, стресирано, разстроено заради дупките и канализацията. И всички сме се вторачили в дупките и в проблема Лечков - Радото. А в същото време бяхме на път да изгубим театъра, болницата, за образованието да не говорим. Заради този проблем никой не работи по останалите, освен мен, колкото и нескромно да звучи. Ако се бях хванал на тяхната игра, щях ли да имам време да се занимавам с театъра, със здравето, със стратегията за социални услуги и т.н.?

- Оценка ще дадат хората в края на мандата му. През мандата си всеки кмет има добри и лоши страни, няма само идеални неща, не всичко може да бъде добро. Има успехи, има и неуспехи. В края на мандата хората имат възможност да направят равносметка дали хубавото е било повече, или лошото. Та в този смисъл се въздържам да давам оценка.

- Лечков не е човек за подценяване. Той притежава изключителна работоспособност, което няма нужда да се коментира. Работи непрекъснато – и в общината, и у дома, навсякъде. Той има изключителен характер, като пружина е – колкото повече го натискаш, толкова повече се навива и се отласква нагоре. Надявам се проблемите, които му се струпаха на главата, основно да ги преодолее с хъс, работоспособност и воля. Той има в излишък от това. Точно това му помагаше и в първия мандат – нямаше достатъчно опит, нормално е, няма училище за кметове, но започна да работи със страхотен хъс, енергия, оптимизъм и положително чувство. Дано този ентусиазъм, хъс и упоритост, които са му присъщи, да остане. Той е човек, който бързо взима решения. Наблюдавал съм и други кметове преди него, понякога за едно решение им бяха нужни два-три месеца. При Лечков проблемът се изяснява за 10 минути и се взима решение.

- Едно е кой какво говори и как си мисли, че е било, друго е какви са реалностите. Аз познавам Радостин Русев от 2006 г., когато се появи около Лечков. Той също е млад човек с доста хъс и амбиции. Но да имаш за социална база Самуилово и квартал „Надежда", познати хора и позиции там, не означава, че с „Надежда" и село Самуилово можеш да спечелиш изборите в общината, да не говорим за областта. Така че има голяма степен на надценяване на възможностите от страна на Русев по отношение на влиянието, което той си мисли, че има в общината. Съжалявам и за него, съжалявам и за Лечков. Събраха се два характера, които не са най-добрата комбинация.

- Да сте чували нещо за жени? Казано е, че всички кавги са заради пари или жени. Най-вероятно това е причината. Казах ви, че отдавна се дръпнах настрани. Наскоро един ваш колега ме пита кой сега е дясната му ръка, след като аз вече не съм. Отговорих, че сега Лечков няма дясна ръка. Радото се опита да бъде дясна ръка, но всъщност беше лявата.

- Защо трябва да стои някой зад него? Той винаги е бил ярък характер. Той щеше да спечели изборите през 2003 г. и без мен. Това трябва да е ясно. Незаменими хора няма.

- Нямам такава власт. Няма да се появя в Общинския съвет. Според мен съветът е не неизлечимо болен, а вече мъртъв. Нямаме Общински съвет от миналата година. Този начин, по който работеше Общинският съвет миналата година, и който се адмирираше – решаването на 50 проблема на общината за 30 минути, беше недобра атестация за работата на местния парламент. Създаде се представата, че се работи много добре, а се оказа, че Общинският съвет не работи. Как ще вземеш 50 решения без коментар? Взимаха се решения на килограм. Още миналата година това ме притесняваше и беше белег за много силен корпоративен елемент в работата на Общинския съвет. В съвета всички са или политици, или бизнесмени, или и двете.

- Ако бях останал в Общинския съвет, вярвам, че разслоението между колегите нямаше да е толкова голямо, вярвам, че имам известно влияние и конфликтите нямаше да са толкова остри. При тази ситуация обаче и Господ не може да помогне.

http://sliven-news.com/