Димитър В. Аврамов

Български деца от малките класове в едно наше училище разиграват етюди по турския телевизионен сериал "Перла". Под ухилените погледи на учителките, аплодисментите на неразбиращите нищо свои съученици и пред камерата на една "национална" телевизия невръстните актьори се превъплъщават в Инджи и Мехмед, обясняват се в любов и се тръшкат от мъка. Жалко и противоестествено за годините им.
Пак "национална" телевизия посвети цяло предаване преди да бъде излъчена последната серия от лентата - възторжени въздишки, адресирани към нейните създатели и главните герои, придружени от махленско-тривиални "анализи" и  видео кадри от едно комедийно шоу. В него влюбената двойка се имитира в някакъв безвкусен скеч с "елегантни" реплики на българо-турски от рода на: Защо не ми изпра чорапите и гащите, Сапунджи ханъм? Следва потупване на ханъмата по задните й части и оценката "машалла". В края на предаването, водещата ще ни съобщи прозрението си, че успехът на сериала се дължал и на близостта в народопсихологията на българи и турци, подкрепено от изпъшкване с нега в очите:Ах, Мехмед, ах, Инджи!".. После камерата ни пренася в някакъв пенсионерски клуб ( петнайсетина жени и един мъж), където фундаменталният за сринатата ни  държава проблем как ще завърши последната серия се обсъжда с почти шекспирова трагика - ще умрат ли двамата главни герои, или ще си заживеят по живо по здраво. За утешение от екрана ни обещават, че след "Перла" ще гледаме още по една турска продукция - сутрин, след обяд и вечер.
Друга "национална" телевизия, също фен на пропагандно-сладникавите сериали на Анкара, за да не остане по-назад запълва с тях най-гледаното екранно време. А в ранни зори един от нейните водещи ни облъчва с отчайващата си неинформираност и със смешно-глупавата си самонадеяност на "корифей" по всички въпроси. От него ще чуем, че ислямската експанзия у нас и грубото, безнаказано турцизиране на българомохамеданите в Родопите не били такъв сериозен проблем. Нещо като прелюдие към многочасовото до втръсване излъчване на сериите, чиято лъскава, нямаща нищо общо с реалностите фасада, е  предназначена да зомбира и заблуди наивниците, че Турция е модерна съвременна държава и мястото й е в Европейския съюз. По същото време там десетилетия наред до ден-днешен избиват многомилионния кюрдски народ, отказвайки му каквито и да било права - включително правото му да защити своята национална идентичност от варварската асимилация, превърната в политика на всички правителства, без изключение. В "модерната" ни югоизточна съседка ликвидират физически неудобни на властите журналисти, общественици, интелектуалци и бизнесмени, а светската държава губи все повече позиции пред настъплението на Шериата - мракобесният ислямски закон.

Случайно ли нашият ефир бе залят почти денонощно от тези серии. Няма нищо случайно - многократно сме доказвали, че Анкара е създала цяла империя от щедро финансирани звена, министерства и агенции, чиято основна задача е да разхубавяват образа на Турция пред света. Да промива мозъци и да ерозира съседните държави с помощта на нейната пета колона в тях. Случаят с експанзията срещу България е емблематичен в това отношение.  Пак със същата цел там бяха разработени подробни програми за многопосочно проникване у нас, включително и в културната сфера. И лавината от нейни пропагандни сериали  в нашия ефир е само част от него. В същото време  домораслите им телевизионни защитници не ни казват на каква цена са ги получили, или са ми дадени безплатно, което също не е случайно. Не ни казват също и къде отидоха българските ленти, а френските, руските, италианските, американските шедьоври, създадени по най-добрите образци от световната литературна класика? Вместо тях ни предлагат порой от турски сериали и отблъскващо пошли филми на САЩ, пълни с насилие и всякакви простотии.
Водещите в някои телевизии, които имат  претенцията да бъдат последна инстанция за истината, би трябвало да преминат тестове по грамотност и родолюбие. Ако това бе така, водещата обявила близостта ни с турците в областта на народопсихологията, щеше да знае, че Анкара отдавна ни причислява официално към т. нар. "турски свят". А в имперските си амбиции стигна дотам, нейните "учени" да твърдят (също официално), че целият български фолклор, ритуали ,обреди, песни, танци, облеклата, кухнята, народните приказки са заимствани стопроцентово от турски източници - за да ни обезличат като нация. Тези телевизии всъщност са се превърнали в инструмент на тази великодържавна политика и не само се прехласват пред пропагандните сериали на Анкара, но и отварят гостоприемно вратите на своите студия пред поклонниците на Високата порта у нас. Някои от тях почти истерично се хвърлиха да защитават и новините на турски език по БНТ. Сред тях се появи и протежето на злополучния бивш президент Желю Желев - Антонина Желязкова. Тя пък инспирира някаква декларация в тяхна полза от името на група "интелектуалци". Дори се предлага в медиите да има специална квота за малцинствата - навярно с коварната идея да се внуши на обществото, че България е многонационална държава, с всички тежки последствия за нейното бъдеще.

Някои политически и медийни влъхви с добре школувано лицемерие биха отговорили, че  електронните медии са преди всичко частни, разполагат със съответен лиценз и с правото сами да определят своята програмна схема. А ако тази схема, съзнателно или не,  работи целенасочено и последователно срещу интересите на страната ни? И се превръща в инструмент на чужди враждебни сили, които мечтаят да видят България разпокъсана на автономни области и мюсюлмански анклави? Държавата обаче не е частна собственост на никого. Ако имаме добре работеща имунна система, умна, ефикасна и безкомпромисно прилагана национална доктрина, медиите би трябвало да  съобразяват програмната си политика с нея. Това не означава цензура, а защитен механизъм срещу криворазбраната ни доморасла демокрация, която заплашва собствената ни държавност.